Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 13

Джеръми не можеше да не признае, че това не приличаше на кариера на журналист, както си я бе представял. Когато отиде в Колумбия — единствен той от братята си бе завършил колеж и беше първият във фамилията с диплома, факт, който майка му не забравяше да спомене пред непознати — той записа физика и химия с намерението да се отдаде на преподавателска дейност. Но една приятелка, която работеше в университетския вестник, го убеди да напише статия за отклоненията при оценяването на тестовете SAT. Статията се основаваше с две ръце на статистиката, но въпреки това доведе до вълна от студентски протести и Джеръми разбра, че има дарбата да пише. Изборът му обаче не се промени, докато баща му не се забърка с някакъв финансов измамник, който го принуди да ипотекира къщата за четирийсет хиляди долара точно преди дипломирането на Джеръми. Със заплашено от глад и бедност семейство — баща му беше шофьор на автобус и работеше за „Порт Оторити“ до пенсионирането си — той пропусна церемонията по дипломирането си, за да открие мошеника. Втурна се като обладан, прерови съдебните и публичните архиви, говори с колеги на мошеника, записвайки всяка подробност в бележника си.

Случи се така, че в полицията имаха къде по-спешен и голям случай от неговия и на никого не му се разправяше с някакъв си дребен мошеник. Джеръми провери два пъти събраните данни, подреди бележките си и написа първата истинска статия в живота си. Къщата беше спасена и от списание „Ню Йорк“ го забелязаха. Редакторът го убеди, че академичният живот няма да го доведе доникъде и с ласкателства и реторика за преследването на Голямата мечта му предложи да напише статия за лефертекса, нов антидепресант, подложен по онова време на клинични тестове трета степен и обект на оживен медиен интерес.