Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 12

Преди няколко години му се наложи да направи научно изследване по въпроса, дали възприемането на красивото като такова е резултат на наложени от културата на човека правила, или е генетично заложено. За нуждите на проучването беше проведен експеримент. Красиви и не толкова привлекателни жени бяха помолени да подържат бебета и учените измериха дължината на времетраенето на зрителния контакт помежду им. Експериментът показа пряка зависимост между красотата и зрителния контакт: бебетата задържаха по-дълго погледа си върху красивите жени и резултатът беше в полза на твърдението, че възприемането на красотата ни е вродено. Проучването предизвика сериозен интерес в „Нюзуик“ и „Таймс“.

Джеръми реши да опровергае проучването в своята статия, защото според него то не вземаше предвид важни качества. Външната красота грабваше веднага погледа на човека, но той беше скептичен към красотата на супермоделите и знаеше, че повечето мъже изпитват същото. За него интелектът и страстта бяха далеч по-привлекателни и с времето ставаха все по-вълнуващи. За да бъдат дешифрирани, те изискваха много повече от един поглед и при по-дълга връзка външната красота минаваше на заден план.

Той написа, че красотата наистина побеждава в първия момент, но при средни и по-дълги периоди на връзка културните норми — най-вече онези, възприети от семейната среда — бяха по-важни. Редакторът намери идеята му за „твърде субективна“ и му предложи да напише нещо за прекомерната употреба на антибиотици в храната на пилетата, което водеше до сериозната заплаха да превърне стрептококите в следващата бубонна чума. Напълно обяснимо, беше си помислил тогава разочарованият Джеръми: редакторът беше вегетарианец и жена му беше красива и ярка като небето над Аляска.

Редактори! Отдавна бе установил, че повечето от тях са лицемери. Но като в повечето професии лицемерите бяха активни и политически удобни — оцелявайки, те държаха корпорациите над водата, тоест не само ти даваха работа, но и плащаха разноските.

Джеръми се радваше, че скоро ще напусне кораба, поне, Нейт беше на това мнение. Е, не напълно, разбира се. Вероятно Алвин беше прав, като казваше, че телевизионните продуценти не са по-различни от редакторите, но телевизията плащаше заплати, което означаваше, че ще може да подбира проектите си, а не да тича след всеки заек. Мария се оказа права за работата му. За петнайсет години тя не се бе променила с нищо. Статиите му бяха с по-висок рейтинг и благодарение на изградените през годините връзки може би събираше информацията по-лесно, но тези неща не променяха факта, че животът му минаваше в търсене на нови оригинални истории. Продължаваше да пише своята колонка в „Сайънтифик Американ“, но освен това трябваше да прави поне едно или две сериозни разследвания в годината, както и да напише петнайсетина по-малки статии, а понякога се занимаваше с дадена тема цял сезон. Коледа наближава? Напиши нещо за истинския Свети Николай, роден в Турция и станал епископ на Майра, известен със своята щедрост, любов към децата и грижа за моряците. Лятото идва? Какво ще кажеш за една статия за глобалното затопляне и за покачването на температурата с 0,8 градуса през последните сто години, което неминуемо ще доведе до трагични резултати, (1) превръщайки Съединените щати в нова Сахара, или как глобалното затопляне (2) може да предизвика нова ледникова епоха и да превърне САЩ в снежна тундра. Денят на благодарността от своя страна беше добър повод да кажем истината за живота на пилигримите, да знаят хората, че той не е минавал само в приятелски вечери с местните жители, но е включвал още гонения на вещици като в Салем, епидемии от едра шарка и кръвосмешения. Интервютата с известни учени и статии за различни сателити или проекти на НАСА бяха винаги добре дошли, защото бяха лесни за вместване, независимо от сезона, както и експозетата за наркотици (легални и нелегални), секс, проституция, хазарт, алкохолизъм, съдебни случаи, включващи големи маси от хора, и всичко, абсолютно всичко свързано със свръхестественото, въпреки че то нямаше нищо общо с науката, а с мошеници като Клосън.