Читать «Възмездие» онлайн - страница 10

Той се засмя.

— Любовта действа така на мъжете. Ще го разбереш някой ден. А какво мислиш за господин Бърч? Как ти се стори неговата реакция, Хайтам?

— Сър?

— Господин Бърч се канеше да накаже сурово крадеца, Хайтам. Мислиш ли, че беше заслужено?

Не отговорих веднага. Четях по погледа на татко — проницателен и съсредоточен — че е важно какво ще кажа.

В разгара на събитията, предполагам, за миг си бях помислил, че крадецът заслужава да го застигне тежко възмездие. Макар и мимолетно, някакъв първичен инстинкт ми бе нашепнал, че той трябва да страда, задето е нападнал мама. Сега обаче, в меката светлина на лампата и под благия поглед на татко, се почувствах другояче.

— Отговори ми честно, Хайтам — подтикна ме той, сякаш прочел мислите ми. — Реджиналд има изострено чувство за справедливост. Справедливост, както я разбира той. Според Стария завет. Око за око. Как мислиш ти?

— Отначало усетих желание за мъст, сър. Но то отмина бързо и се зарадвах, че пощадихте мъжа.

Татко се усмихна и кимна. После се обърна рязко към библиотеката, побутна една книга и част от рафта се отмести и разкри тайник. Сърцето ми подскочи, когато извади нещо от него — кутия. Подаде ми я и ми кимна да я отворя.

— Подарък за рождения ден, Хайтам.

Аз коленичих и оставих кутията върху пода; отворих я и под капака видях кожен колан. Извадих го бързо, защото знаех, че под него ще намеря оръжие, но не дървена играчка, а блестяща стоманена сабя с красива дръжка. Беше къса сабя и срам не срам, ще призная, че изпитах известно разочарование, но тутакси разбрах колко е изящна. Моята сабя. Веднага реших, че никога няма да се разделям с нея, и вече посягах към колана, когато татко ме спря.

— Не, Хайтам. Ще остане тук и няма да се изважда, нито да се използва без мое разрешение. Ясно?

Той взе сабята и я прибра в кутията. Сложи колана отгоре й и затвори капака.

— Скоро ще започнеш да се обучаваш с нея — продължи. — Предстои ти да научиш още много, Хайтам, не само за стоманата, която държиш в ръцете си, но и за стоманата в сърцето си.

— Да, татко — казах аз, опитвайки се да скрия объркването и разочарованието, което изпитвах.

Гледах го как се обръща и прибира кутията в тайника и ако се стремеше да скрие коя книга отваря сейфа, хмм… не успя. Беше Библията на крал Джеймс.

8 декември 1735 година

I

Днес погребаха двамата войници, които пазеха къщата ни. Доколкото знам, татковият иконом господин Дигуид присъства на погребението на капитана, чието име така и не научих, но никой от семейството ни не отиде на погребението на втория войник. В момента сме потънали в толкова скръб и траур, че за повече нямаме сили, колкото и жестоко да звучи.

II

След осмия ми рожден ден господин Бърч започна да ни гостува често. Извеждаше Джени на разходка или из града с файтона си, седеше в дневната, отпиваше чай или шери и забавляваше жените е разкази за войнишкия си живот или разговаряше с татко. Всички разбираха, че иска да се ожени за Джени и има благословията на татко. Говореха обаче, че е помолил да отложат венчавката, защото иска да осигури на Джени благоденствието, което заслужава, и смята да купи имение в Саутуърк, за да живее съпругата му, както се полага.