Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 7

Градчето беше магическо.

В душата ми се таят спомените за един момчешки живот, прекаран в това омагьосано царство.

Аз помня.

А ето и събитията, за които искам да ви разкажа.

Едно

Отсенките на пролетта

1.

Преди изгрев-слънце

— Кори? Събуди се, сине. Време е!

Оставих татко да ме издърпа от тъмната пещера на съня, разлепих очи и погледнах към него. Вече се беше облякъл, носеше тъмнокафявата си униформа с името — ТОМ, — извезано с бели букви на джоба на гърдите му. Надуших бекон и яйца, а радиото в кухнята свиреше тихо. Издрънча тиган и звъннаха чаши; мама опитно се вихреше в родната си стихия като яхнала течението пъстърва.

— Време е — повтори баща ми, докато включваше лампата до леглото ми и ме остави да присвивам очи срещу последните образи от съня, избледняващи в мозъка ми.

Слънцето още не беше изгряло. Беше средата на март и студеният вятър люлееше дърветата отвъд прозореца ми. Стигаше да положа длани на стъклото, за да го почувствам. Когато татко влезе в кухнята да си вземе кафето, мама разбра, че съм буден, и увеличи леко радиото, за да слуша прогнозата за времето. Пролетта бе пукнала преди няколко дни, но тази година зимата имаше остри зъби и нокти и се беше вкопчила в Юга като бяла котка. Не беше валял сняг — тук никога не валеше сняг, — но вятърът беше леден и духаше силно от дроба на Полюса.

— Дебел пуловер! — подвикна мама. — Чу ли?

— Чух! — отвърнах и извадих от скрина дебелия си зелен пуловер.

Ето я стаята ми, озарена от жълтата лампа и озвучена от ръмженето на калорифера: индианска черга, червена като кръвта на Кочис, бюро със седем вълшебни чекмеджета, кресло, тапицирано с кадифе досущ като черно-синьото наметало на Батман, аквариум, в който плуваха малките ми рибки — толкова бледи, че можеше да се види как тупкат сърчицата им, споменатият по-горе скрин, покрит с ваденки от комплекти самолетни моделчета „Ревел“, легло с покривка, съшита от роднина на Джеферсън Дейвис, гардероб и рафтове. О, да, рафтовете! Моята съкровищница! На тези полици са подредени цели купчини от мен самия: стотици комикси — „Лигата на справедливостта“, „Флаш“, „Зеленият фенер“, „Батман“ „Духът“, „Блекхоук“, „Сержант Рок и Веселото братство“, „Акваман“ и „Фантастичната четворка“. Там са списанията „Бойс Лайф“, дузини издания на „Феймъс Монстърс ъв Филмленд“, „Скрийн Трилс“ и „Попюлър Микеникс“. Има цяла жълта стена „Нашънъл Джиографик“ и тук ще трябва да се изчервя и да призная, че знам къде са всички снимки с африканки.

Полиците се точеха с мили. Колекцията ми камъчета блести в стъклен буркан. Изсушените ми цикади чакат да запеят отново през лятото. Свиркащото ми йо-йо марка „Дънкан“, със скъсано въженце, което татко трябва да оправи. Малката ми книжка с мострени парчета плат за костюми, която взех от г-н Парлоу в мъжкия магазин „Стаг“. Използвам мострите за килим в моите модели на самолетчета. Слагам им и изрязани от картон седалки. Сребърният ми куршум, излят от Самотния рейнджър за ловец на върколаци. Копчето ми от Гражданската война, което падна от „тиквена“ униформа по време на бурята, помела Шайло. Гуменият ми нож за наръгване на крокодили убийци във ваната. Канадските ми монети, гладки като северните равнини. Богат съм отвъд всякакви граници.