Читать «Момчешки живот» онлайн - страница 10

Татко поведе по „Мърчант Стрийт“ и подкарахме през центъра на Зефир, където се намираха магазините. Ето ги бръснарницата „Долар“, мъжка мода „Стаг“, местният железарски и хранителен магазин, зарзаватчийницата „Пигли-Уигли“, също и магазин „Улуърт“ кино „Лирик“ и други разнообразни атракциони, разположени по централната улица, която дори имаше истински тротоари. Не беше кой знае какво обаче — ако мигнеш няколко пъти, вече си я подминал. След това татко прекоси през железопътната линия, продължи още две мили и зави в портала, над който бе окачена табела „Мандра Грийн Медоус“. Камионите за мляко вече стояха на товарните рампи, готови за товарене. Тук кипеше усърден труд, понеже мандра „Грийн Медоус“ отваряше рано и млекарите си имаха постоянни маршрути.

Понякога, когато графикът на татко беше особено натоварен, той ме молеше да му помогна с доставките. Обичах тишината и спокойствието на сутрините. Обичах света преди изгрев. Харесваше ми да откривам какво си поръчват от мандрата различните хора. Не знам защо; може би бях наследил любопитството на дядко Джейбърд.

Татко провери списъка с бригадира — едър мъж с войнишка подстрижка, казваше се г-н Боуърс — и след това започнахме да товарим камиона ни. Ето ги бутилките с мляко, кашоните с пресни яйца, кофите с извара и специалните картофена и бобена салата на „Грийн Медоус“. Всички те бяха още студени от хладилната зала, а под светлините на товарната рампа заскрежените бутилки с мляко блестяха. На хартиените им капачки беше нарисувано лицето на усмихнат млекар и имаше надпис: „Добро за теб!“ Докато работехме, г-н Боуърс дойде и ни погледа с клипборд, отпуснат покрай бедрото му и с бучнат зад ухото молив.

— Ще ли ти се да станеш млекар, Кори? — попита ме той.

Отвърнах, че може и да стана.

— На света винаги ще му трябват млекари — продължи г-н Боуърс, — нали така, Том?

— Което си е вярно, вярно си е — отвърна татко.

Това му беше общата безсмислена фраза, която използваше, ако слуша само с половин ухо.

— Ела да кандидатстваш, като станеш на осемнайсет — посъветва ме бригадирът. — Ще те уредим!

Той ме тупна по рамото така, че за малко да ми изтракат зъбите. Във всеки случай здравата дръннаха бутилките в касетката, която носех.

След това татко се качи зад големия волан, аз се настаних на седалката до него, той завъртя ключа, двигателят изрева и камионът с все сметановия си товар се отлепи от товарната рампа.

— Какво ще речеш за предложението? — попита татко. — Да станеш млекар имам предвид. Влече ли те?

— Би било забавно — съгласих се.

— Всъщност не е. Не, нищо лошо няма, но не е работа, която да те забавлява всеки ден. Предполагам, че никога не сме си говорили за това какъв искаш да станеш, нали?