Читать «Джойленд» онлайн - страница 6

Колелото отново се завъртя. Спускането ме накара да се почувствам като момчето от разказа на Ръдиард Киплинг „Тумай — водачът на слонове“. Лейн Харди спря съоръжението, но не си направи труда да ми отвори вратата на кабинката; все пак вече бях почти негов колега.

— Хареса ли ти?

— Върхът! — отвърнах.

— Да, не вози зле за такъв старчок, а? — Килна на другата страна широкополата си шапка и изпитателно ме огледа. — Колко си висок? Метър и деветдесет?

— Метър и деветдесет и три.

— Аха. Не ти завиждам, братле, като си представя дългуч като теб на колелото в средата на юли, навлечен в козината и пеещ „Честит рожден ден“ на някой глезен сополанко със захарен памук в едната ръка и топящ се сладолед в другата.

— Навлечен ли? Каква козина?

Той обаче вървеше към сандъчето с инструментите си и не ми отговори. Може би не ме чу заради радиото, от което сега гърмеше „Крокодайл Рок“. А може би искаше бъдещите ми задължения да бъдат приятна изненада.

Разполагах с повече от час, преди отново да се срещна с Фред Дийн, затова минах по „Следата на хрътката“ и се запътих към каравана за закуски, чийто бизнес очевидно процъфтяваше. Не всичко в Джойленд беше на тема кучета, но повечето наименования бяха свързани с тези симпатични животни, включително и названието на този павилион, наречен „Сочни бау-бау“. Портфейлът ми беше бая отънял, но реших, че мога да дам два долара за хотдог с чили и порцийка пържени картофи. Като минах шатрата за гледане на ръка, мадам Фортуна препречи пътя ми. Само дето не беше точно Фортуна, защото влизаше в този образ само между петнайсети май и Деня на труда. През тези шестнайсет седмици се издокарваше с дълги поли, широки тюлени блузи и шалове, украсени с кабалистични символи. Златните й обици-халки бяха толкова тежки, че опъваха ушите й, тя говореше със силен цигански акцент като героиня от филм на ужасите от трийсетте години — от онези със забулени в мъгла замъци и виещи вълци.

През останалото време беше бездетна вдовица от Бруклин, която колекционираше порцеланови фигурки „Хумел“ и си падаше по филми (особено по сълзливи, в които девойката се разболява от рак и умира красиво). През този ден носеше елегантен черен костюм с панталон и ниски обувки. Розовото шалче придаваше цветен акцент на иначе строгия тоалет, Фортуна имаше буйна, къдрава прошарена коса, но това беше перука, която вдовицата държеше под стъклен похлупак в къщичката си в Хевънс Бей. Иначе косата й беше късо подстригана и боядисана в черно. Поклонничката на „Любовна история“ от Бруклин и Фортуна Пророчицата си приличаха само по едно: и двете си въобразяваха, че са екстрасенси.