Читать «Джойленд» онлайн - страница 11

„Задушевно — отбелязах си наум. — Като в задушевна обстановка.“ И май наистина беше задушевно.

— Да те питам нещо друго: имаш ли навик да се напиваш и да буйстваш? Не приемам подобно поведение, смятам го за асоциално, макар според мнозина да не е така.

— Не, госпожо.

Пиех по малко, но рядко „буйствах“. Обикновено след една-две бири ми се доспиваше.

— Глупаво е да те питам вземаш ли наркотици, щото ще отречеш, нали така? Но, разбира се, тези неща винаги излизат наяве след време и тогава поканвам наемателите да си потърсят друга квартира. И трева не може, разбрахме ли се?

— Да.

Тя се втренчи в мен.

— Не ми приличаш на наркоман.

— Не съм.

— Имам място за четирима наематели и само една от стаите е заета в момента. От госпожица Акърли. Тя е библиотекарка. Разполагам само с единични стаи, но са много по-хубави от тези в мотелите. Онази, която ти предлагам, е на втория етаж. Към нея има баня с душ — лукс, с какъвто стаите на третия етаж не разполагат. Да спомена и външната стълба, която е удобство, ако имаш дама на сърцето. Не възразявам. Самата аз съм дама и сърцето ми е голямо. Имаш ли си дама на сърцето, господин Джоунс?

— Да, но това лято ще работи в Бостън.

— Е, може би ще си намериш някоя. Нали знаеш онази песен: „Любовта е навред около нас“.

Само се усмихнах. През пролетта на седемдесет и трета идеята да обичам друга, а не Уенди Кигън, ми се струваше немислима.

— Предполагам, че имаш кола. Отзад има само две места за паркиране, така че всяко лято действа принципът „Който превари, той ще натовари“. Ти превари другите и мисля, че с теб ще се разберем. Ако ме разочароваш, изхвърчаш. Разумно ли е?

— Да, госпожо.

— Добре, защото така стоят нещата. Ще искам обичайното: наем за първия и последния месец и депозит за щети.

Назова сума, която също изглеждаше разумна, но щеше да изпразни сметката ми във „Фърст Ню Хемпшир Тръст“.

— Ще приемете ли чек?

— Сигурно е без покритие, а?

— Не, госпожо, не съвсем.

Тя отметна глава и се разсмя:

— Тогава ще го приема, ако още искаш стаята, след като я видиш. — Загаси цигарата си и се изправи. — Впрочем, никакво пушене горе. Както и тук, щом се нанесат всички наематели. Знаеш ли, че старият Истърбрук е забранил пушенето в лунапарка?

— Да, чух. Сигурно ще загуби много посетители.

— Отначало може би. Нищо чудно после да спечели повече. Залагам на Брад. Умен човек, троен панаирджия. — Мислех да я попитам какво означава това, но тя мина на друга тема: — Ще хвърлиш ли един поглед на стаята?

Един поглед наистина ми беше достатъчен да се убедя, че помещението на втория етаж ме устройва. Леглото беше голямо, което беше хубаво, а още по-хубаво беше, че прозорецът гледаше към океана. Банята беше смехотворно малка; ако седнех на тоалетната чиния, краката ми щяха да са под душа. Но студенти, разполагащи само с трохи във финансовия си шкаф, не могат да са придирчиви. А изгледът беше трепач. Съмнявах се, че от прозорците на богаташките вили по Хевънс Роу се разкрива подобна приказна гледка. Представих си как довеждам Уенди тук, как двамата се любуваме на океана, а после… в голямото легло под приспивния шум на вълните… правим „онова“. Най-сетне.