Читать «Чуждо влияние» онлайн - страница 19

Настанявам се в дъното на библиотеката, разтворила изпокъсания брой на „Спортс илюстрейтед“. Чакам библиотекарката да запише присъстващите и да се върне на мястото си при своето списание, за да опитам да се плъзна.

След множество опити вече почти всеки път успявам умишлено да го сторя, освен когато съм превъзбудена от повечко кофеин. Слава богу, че не се изкуших от хапчетата в чантата ми. Иначе едва ли бих успяла.

Възнамерявам да се вмъкна в Скоч, за да видя дали не мога да разбера какво точно се е случило снощи. В момента има физическо. Ако имам късмет, вероятно пак ще клюкари с приятелчето си от отбора. А ако действително нещо се е случило със Саманта, със сигурност ще се похвали на цялото училище.

Когато библиотекарката се настанява на мястото си и вдига „Приключения с тенджерата за бавно готвене“ или каквото там чете, прокарвам пръсти по лъскавите страници на списанието. Отворила съм на една статия за някакъв футболист от Националната футболна лига, който преодолял всякакви удари на съдбата — семейни проблеми, здравословни проблеми, проблеми с ученето, — за да стигне там, където е днес. Страницата е прегъната в ъгълчето, сякаш някой е искал да си отбележи мястото, за да се върне отново на текста и да почерпи вдъхновение. Интересно дали този някой е Скоч.

Облягам глава на чина и рафтовете с книгите избледняват, заменени от баскетболните кошове и знамената с цветовете на училището. И точно както предния път, когато се плъзнах, учениците правят обиколки на игрището.

Обутите в маратонки крака на Скоч пляскат върху дървения под. Доста по-запъхтян е от предния път. Вероятно заради погълнатия снощи алкохол. Така му се пада.

— Е, как беше? — пита нечий глас отдясно.

Рандал Фриц.

И ето че настава моментът, в който Скоч ще се похвали със завоеванието си. Приготвям се да изслушам подробно описание на сексуалните му умения. Но после ми хрумва нещо неприятно. Няма как да съм сигурна дали казва истината. Ако каже, че е спал със Саманта, може да е така, но може и да лъже. Ако е вярно и е правил секс с момиче, което на практика е било в безсъзнание, значи е изнасилвач. Ако пък лъже, значи чисто и просто е боклук.

Но преди да успея да реша какво да правя, ако Скоч действително разкаже за нощта си със Саманта, той рязко сменя темата:

— Охо, човече. Снощи се оказа супер странна вечер. Значи, двамата със Саманта излязохме извън града, търсехме си някое тихо местенце, за да се усамотим, ако ме разбираш… и кого, мислиш, срещнахме да се разхожда край шосето?

По дяволите. Чакай малко.

— Кого? — пита Рандал, точещ лиги за някоя сочна клюка.

— Вий Бел.

— Дявол да го вземе — възкликва Рандал. — Готина е тая. Особено откакто си върна нормалния цвят на косата и вече не е такава чудачка. И какво, огря ли те?