Читать «Чуждо влияние» онлайн - страница 15

— Знам, че не звучи логично. Просто такова беше усещането.

Ролинс бърза да продължи:

— Не че не ти вярвам. Напротив. Но може би просто тълкуваш грешно нещата, а? Напоследък хич не спиш добре. Може пак да си сънувала онзи кошмар за Зейн, но този път си реагирала и си станала. Насън.

Замислям се. Версията му звучи правдоподобно, но просто си знам, че се случи нещо друго. Дълбоко нещо в мен упорито настоява, че тази вечер поведението ми бе манипулирано от друг.

— И как се прибра?

— Това също е странно. Една жена… Даян, така каза, че се казва. Случайно мина с колата оттам и ме докара. Обаче…

— Обаче какво?

— Така и не й казах накъде да кара. Тя знаеше къде живея.

Ролинс мълчаливо смила информацията.

— Сигурна ли си? Нали каза, че си си ударила главата? Може пък да не помниш, че си й казала?

— Възможно е — отвръщам, но хич не съм убедена.

След разговора дълго лежа в леглото с отворени очи.

Пета глава

На следващата сутрин ме събужда избръмчаването на телефона — съобщение. Поглеждам будилника и виждам, че съм се успала. Ролинс ще пристигне всеки момент.

Дръпвам телефона. Съобщението е от Ролинс: „Будна ли си?“.

Палците ми литват по клавиатурата: „Аха. Готова съм след 10“.

Ролинс ми връща, че след малко ще се видим. Навличам чифт дънки и пъхам телефона в задния джоб, после слизам долу. Заварвам баща си да чете вестник на кухненската маса.

— Как се чувстваш? — пита ме. — Боли ли те вратът? Искаш ли да идем на лекар?

Усмихвам се.

— Че нали в момента съм на лекар, глупчо.

Тревогата в очите му донякъде се уталожва и той изсумтява.

— Ха-ха. Сериозно ти говоря. Как ти е главата? Вие ли ти се свят? Гади ли ти се?

Потупвам успокоително ръката му и казвам:

— Нищо ми няма. Честно.

Сядам до масата и той побутва чаша портокалов сок към мен. Изпивам половината на един дъх.

— Е, радвам се, че си добре. Знам, че не обичаш да ходиш по лекари, но ако това е нов симптом, ще трябва да се провери. Не можем да си позволим да шофираш насън. Можеше да загинеш.

Шофиране насън. Нима си има термин за такова нещо?

— Наистина мисля, че беше случайно, татко. Но ако ще се чувстваш по-добре, ти разрешавам да ми заключваш стаята нощем.

Той прави гримаса.

— Току-виж взема, че го направя. А сега ще ме уведомиш ли къде ми е колата?

— Малко встрани от Шосе №6. На около осем километра южно от града — казвам, като пресмятам по знаците, подминати при среднощната ми разходка.

— Уфф… — Сестра ми влиза с гневна крачка в стаята по-кисела и от мен. — Слава богу, че е петък. — Тя грабва една чаша за кафе и я напълва до ръба. Наблюдавам я завистливо. Може би мога да си позволя мъничко кофеин, колкото да изкарам деня. На три часа сън няма да ми е никак лесно.

Но преди да успея да се поддам на импулса, чувам колата да спира на алеята с така надуто радио, че долавям началните акорди на едно парче на „Саунд гардън“ от кухнята.