Читать «Забравените» онлайн - страница 2

От време на време вдигаше глава към небето, все едно да открие очите, които го следяха. Сателитни очи, които бездушно пращаха електронни сигнали за това, което виждат. Което означаваше, че той едва ли ще може да реагира на появата на ударния екип. Корабчето му беше напълно безпомощно пред бързите и повратливи катери на Бреговата охрана. Един поглед щеше да бъде достатъчен за изясняване на ситуацията на борда. След което той щеше да влезе в затвора за много дълго време, най-вероятно до живот.

Но страхът му от Бреговата охрана изобщо не можеше да се сравни с онзи, който изпитваше от едни други хора.

Увеличи скоростта до четирийсет и три възела и отправи безмълвна молитва към небето двигателите да издържат на натоварването. После отново погледна часовника си, отброи наум две минути и се взря в тъмните води.

— Ще нахранят акулите с мен — промърмори полугласно той и за пореден път изпита съжаление, че е приел поръчката.

Но парите бяха толкова добри, че просто не можа да откаже. Вече беше направил петнайсет курса като този и беше изчислил, че след още толкова в близко бъдеще спокойно ще може да се оттегли на някое спокойно местенце във Флорида Кийс и да си живее царски. Отдавна му беше дошло до гуша да разхожда бледокожи туристи от Севера, пристигнали тук с надеждата да хванат някой марлин или гигантска риба тон, но най-често изповръщаха червата си и оплескваха цялото корабче, особено когато морето беше бурно.

Но сега най-важното е да закарам тези хора където трябва.

Зелените и червените сигнални светлини на носа излъчваха слабо сияние в безлунната нощ. Капитанът продължи да брои минутите наум, но без да откъсва поглед от показанията на уредите.

Стомахът му се сви на топка, тъй като стрелката на горивото стремително падаше към червената зона. Корабчето беше претоварено. Проблемът с навигационната система доведе до отклоняване от графика и до преразход на скъпоценно гориво. Той винаги зареждаше с десет процента повече от необходимото, но сега имаше опасност и това допълнително количество да не им стигне. Отново огледа пътниците. Повечето бяха жени и деца, но сред тях имаше и няколко доста едри мъже, които със сигурност тежаха над сто кила. А един беше направо гигант. Но изхвърлянето на пътници, за да се пести гориво, беше напълно изключено. Все едно да опре пистолета в слепоочието си и да натисне спусъка.

В главата му машинално се появиха поредните изчисления — така както го правят пилотите в момента, в който получат списъка на пътниците и каргото. Проблемът с претоварването е един и същ, независимо дали пътуваш по море, или летиш на десет хиляди метра над него.