Читать «Забравените» онлайн - страница 6

Всички бяха убедени, че след като ги изблъскат от килиите и ги натоварят на кораба, ще кажат сбогом на всякакви надежди.

Пазачите им — повечето от тях също чужденци, избягваха да ги гледат в очите, докато им подаваха чинии с храна и бутилки с вода през решетките. За тях те просто не съществуваха.

Пленниците бяха стадо безименни хора, попаднали временно на съоръжението, издигащо се сред безбрежните води на Мексиканския залив. Част от тях клечаха и гледаха през решетките, но повечето бяха заковали очи в пода. Победени, примирени, лишени от воля и желание да потърсят път към свободата. Бяха просто хора, които стоически приемаха съдбата си.

Възрастната жена, която беше в редицата зад едрия мъж, често поглеждаше надолу към повърхността на океана. Но разстоянието беше голямо и тя не можеше да види нищо. Въпреки това й се стори, че на два пъти забеляза нещо в далечината. После пристигна храната и тя задъвка оскъдната си дажба, мислейки за едрия мъж, който беше предприел опит за бягство. Мълчаливо се възхити на смелостта, която може би му беше коствала живота. Дори да беше мъртъв, все пак бе свободен. В сравнение с това, което я чакаше, участта му беше по-добра.

Да, може би именно той извади късмет, помисли си тя, докато преглъщаше сухия хляб с топлата вода от пластмасовата бутилка. После забрави за мъжа.

Той изскочи на повърхността и потърси с поглед трона на Нептун. Не го видя, защото се намираше поне на седем-осемстотин метра от него. Не си бе представял, че ще плува от нефтена платформа до брега. Това си беше чиста импровизация. Бе възнамерявал да лети със самолет от Тексас за Флорида. Настоящото му премеждие бе в резултат на небрежност, която го бе превърнала в жертва.

Заплува напред, стараейки се да прави съвсем леки движения, после спря, обърна се по гръб и напрегна слух. Акулите излизаха на лов по тъмно, но той, така или иначе, трябваше да плува, при това през нощта, въпреки хищниците. Дневната светлина означаваше да се изложи на твърде много опасности, дело на хората. Огледа се и не след дълго определи посоката, в която трябваше да се движи. Познаваше отлично бреговата линия на залива, но съществена помощ му оказа и отличната ориентация по звездите. Правеше равномерни и пестеливи движения. Можеше да поддържа това темпо с часове. А за да стигне до крайната си цел, със сигурност щеше да му трябва доста време. Посоката, която избра, беше противоположна на тази, от която беше дошъл. Реши да се опита да превърне в предимство почти безнадеждното състояние, в което се намираше преди броени минути.

За целта трябваше да плува в посоката на бързия скутер, който рано или късно щеше да го настигне. Възможно беше дори да изпревари другите пленници до крайната точка на пътуването им. Разбира се, ако акулите не му отхапеха някой крайник, оставяйки го да умре от огромната кръвозагуба.

Загребванията му станаха автоматични, дишането му се успокои. Мозъкът му включи на високи обороти и се фокусира върху непосредствено необходимото. Предстоеше му дълго, изтощително и опасно плуване. Можеше да загине буквално всеки миг. Но това не биваше да се случи, защото беше преживял твърде много, за да стигне дотук. Просто щеше да си заповяда да живее.