Читать «Има ли вълк, има и начин» онлайн - страница 8

— Прекрасна е, благодаря ви от цялото пространство на сърцето си — Франки прегърна родителите си сияеща. От тях се носеше миризма на химикали и гардения — аромат, който тя свързваше с любовта.

— Може би ще се съгласите, че времето е малко необичайно за сладникави младежки излияния и прегръдки? — дълбок и мелодичен мъжки глас изпълни стаята изведнъж.

Семейство Щайн се отдръпнаха един от друг и видяха от тавана да се спуска огромен монитор. Той спря в центъра на препълнената стая и се зарея на около три метра над каменния под. Всички РАД преустановиха незабавно размяната на утешителни думи и се втренчиха в екрана, на който елегантен мъж седеше под огромен слънчев чадър. Той носеше огледални слънчеви очила Carrera и златна сатенена роба, имаше седемпластов тен, а косата му бе зализана назад и по нея личаха следи от гребен. Единственото, което се виждаше наоколо, бяха лакираните дървени перила на яхтата. Отнякъде гърмеше Джей-Зи. Чуваше се кикот на жени и звън на чаши за шампанско.

— Прости ни, господин Д. — каза Виктор и приближи екрана. — Много се зарадвахме, че Франки е добре, и…

Мъжът на монитора скръсти ръце върху гладките си гърди и поклати глава с неодобрение.

— Съжалявам — кротко каза Виктор.

Три жени по бански и на токчета се появиха за малко на екрана. Дългите им розови нокти погалиха господин Д. По врата, преди отново да се скрият.

Засрамена, Лала скри лице в ръцете си.

Франки се отдели от родителите си и приближи бавно приятелите си.

— Откъде е този бронзов загар? — попита Клео Лала.

— Трийсет часа в солариума без прекъсване — отвърна тя шепнешком.

— Мразя ги тези неща — намеси се Франки, като си припомни ужасния електрически шок в спа центъра. — Имах усещането, че съм затворена в ковчег.

Клео и Лала се засмяха.

— Нещо ми подсказва, че той няма нищо против това — добави Клео.

И те отново се изкикотиха.

Без да разбере шегата, Франки се обърна и прошепна в пепеляворусите къдри на Блу:

— Кой е този?

— Таткото на Лала — прошепна Блу. — Той е мъжкото кенгуру.

— Той е какво?

— Водачът на стадото — обясни Блу.

Франки свъси вежди.

— Шефът!

— О!

— Хитър е като лисица — продължи Блу. — А с кифлите е бая коч, ако разбираш какво искам да кажа.

Франки кимна, все едно разбираше.

Господин Д. се покашля.

— Хокането ще оставя за друг път. Допускам, че да напуснете домовете си принудително, засега е достатъчно наказание. Прав ли съм?

Няколко от родителите засрамено сведоха глави. Някои подсмръкнаха в опит да сдържат сълзите си. Франки отстъпи назад и се скри зад Дюс, в случай че господин Д. понечеше да търси изкупителна жертва. Но, изглежда, непосочването на виновния го занимаваше в момента. То не занимаваше и никой друг в стаята, слава богу. Това бе лукс, който не можеха да си позволят сега.

— Погрижил съм се за всичко — обяви той. — Брат ми, Влад, ще събере мобилните телефони и личните ви документи. Осигурил съм нови апарати, нови номера и лични карти за всеки от вас, така че никой да не може да бъде проследен.