Читать «Има ли вълк, има и начин» онлайн - страница 5

Втора глава

Да си тръгна или да остана

Часове наред, както и се струваше, Франки бе тичала и се бе крила зад дърветата, колите и уличните лампи и сега — грохнала и изнемощяла — тя се просна на каменното канапе в подземното скривалище на РАД и затвори натежалите си клепачи. Както винаги, в бърлогата миришеше на пуканки и влажна пръст. Щом се мръкна, въртележката отгоре спря да се върти, но наоколо й продължаваха да кръжат познати гласове. Тя не бе първата пристигнала.

Дали родителите й бяха дошли? Бяха ли успели безпрепятствено да стигнат дотук? Брет ли бе виновен за случилото се?

Франки опита да не мисли за него, защото почваше да пуска искри. А това тя не можеше да си позволи. Трябваше да пази всяка капчица от енергията си, в случай че отново се наложеше да бяга.

Ръцете й се отпуснаха върху опърпания подгъв на широката селска пола. Беше протрита и кална и вече не ставаше за носене. Тя се усмихна едва. Поне едно хубаво нещо бе произлязло от всичко това.

— Добре ли си? — Франки чу познат мъжки глас и надуши портокалови бонбонки. Насили се да отвори очи.

Нямаше никой.

— Били?

Той отмести един черен кичур от клепачите й и нежно го затъкна зад ухото й.

— Да — отвърна й тихо.

Тя с мъка се надигна. Невидимият й приятел хвана раменете й и я накара да легне.

— Почивай си.

Над тях завиха полицейски сирени. Стаята видимо притихна, докато отминат.

— Трябва да се извиня — със слаб глас рече тя.

— Никой не вини теб.

Франки въздъхна със съмнение.

— Така е. Ти направи всичко по силите си да ни защитиш. Всички го знаят. Брет измами всички ни. Не само теб… — Били продължи да говори и да говори как Брет не бил за нея. Как се бил възползвал от нея, за да подпомогне кариерата си. Как тя никога не бивало да се доверява на норми, което носи тениски с филмови чудовища.

Франки се съгласяваше с кимане, за да покаже на Били възмущението си. Беше ли честна обаче, щеше да му каже, че давайки на Втори канал интервютата, без да замъгли образите, Брет не просто бе злоупотребил с доверието й. Той бе разбил сърцето й.

Подземното леговище започна да се пълни с редовните, но обзети от ужас РАД. Те крачеха напрегнато, без да могат да седнат на каменните кресла. Нервните им движения ту затулваха светлината от висящите от тавана фенери, ту отново я пропускаха, създавайки един главозамайващ дискотечен ефект. Джаксън хапеше устни, а вентилаторът развяваше кичурите коса от челото му. До него Блу издърпа от ръцете си ръкавиците без пръсти и започна обилно да маже с овлажнител люспестата си кожа. Дюс свали зелената плетена шапка от главата си, за да могат змиите му да се поразкършат. По-бледа от обичайното, Лала затвори рубиненочервения си слънчобран и побърза да се присъедини към групичката им. Зад котешките си очила Джулия ги поздрави с гальовния си втренчен зомбишки поглед.

Обикновено разговорът на тяхната група шупнеше като пенливите балончета на газирана вода из стаята. Но тази вечер никак не вървеше. И вместо да обменят с кикот клюките, те си разменяха объркани погледи на фона на симфония от звуци: едни гризяха нокти, други потрепваха с крак или издаваха приглушени ридания.