Читать «Има ли вълк, има и начин» онлайн - страница 14

— Къде е баща ви? Отдавна трябваше да се е прибрал.

Мелъди сви рамене.

— Не знам.

— Е, добре, не мога да чакам повече. Разказвай — рече Глори настойчиво, докато търкаше ръцете си неспокойно.

Стомахът на Мелъди се сви. Не изпитваше никакво желание да разказва преживения кошмар, особено на майка си.

— Хайде, не тичах от клуба по четене до тук, за да ме гледаш така. Разказвай!

— Няма ли да затвориш входната врата? — попита Мелъди, без да може да я погледне в очите.

— Какво? Вратата ли? — Глори развърза колана на шлифера и седна при тях на овалната стъклена маса, която сякаш се присмиваше на непринудената къща със своя бевърлихилски блясък. — Това ли е всичко?

— Да. — Мелъди стана и отвори облицования в дърво хладилник. Студеният въздух бе успокоителен.

— Защо си толкова начумерена? — попита я Глори.

Мелъди погледна с досада обезмасленото биомляко.

— Мамо, мисля, че се казва на-чум-берена — произнесе внимателно думата Кандис. — И съм съгласна. Тотално е обсебена от Джаксън. Сестрата има нужда да излезе на среща.

— Всъщност — засмя се Глори — се казва „начумерена“. — Тя впери зелените си очи в Мелъди. — Но все още не разбирам защо си „начумберена“.

— Причините са много. — Мелъди затръшна вратата на хладилника и с твърди стъпки отиде да затвори външната врата. Искаше да изкрещи с все сила: „Защо ли? Може би защото приятелите ми са обект на масиран лов на чудовища. Или защото вече три часа поред приятелят ми не вдига телефона си. Или не, чакай! Знам защо съм толкова «начумберена». Защото икономът на Клео, Ману, ми даде основания да мисля, че ти не си ми майка!“. Само че сега произходът й не бе на дневен ред. На дневен ред бяха Джаксън и местонахождението му. Затова Мелъди се върна в кухнята, без да отрони и дума.

— Просто си мислех, че ще празнувате, това е. — Глори сви рамене със съжаление.

— Да празнуваме? — объркана попита Мелъди.

— Сестра ти ми прати съобщение с добрите новини от снимките за Teen Vogue.

— Добрите новини?

— Когато чух, че гласът ти се е върнал, скочих до тавана!

Кандис счупи поредния шамфъстък.

— Чакай. — Мелъди се подпря на плота и пъхна ръце в джобовете на суичъра си. — Говориш за пеенето ми, така ли?

Пори кимна.

— Искам да те чуя. — Тя сключи умолително ръце и произнесе само с устни: Молятемолятемоляте. — Изпей ми Defying Gravity от мюзикъла „Зла“, както ми я пееше някога. Тя ми е любимата.

Кандис се разсмя.

— Мамо, сега не съм в настроение…

— Скъпа! — чу се Бо, който тъкмо влезе. — Просто няма да повярваш!

— Знам! Гласът й се е върнал! — Глори се завтече към антрето, за да го посрещне. — Осем и половина е, къде беше?

— Телефоните в офиса звъняха на пожар.

Облечен в костюм на Armani и с перманентен загар, борещият старостта пластичен хирург влезе в кухнята. Докато разхлабваше възела на вратовръзката си, той целуна дъщерите си по челото, а после се отпусна в един от черните столове с форма на разтворена ръка. Глори пъхна в микровълновата печка любимата му диетична кесадия и нагласи таймера. — Защо не остави секретарката да поеме обажданията?