Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 98

— Какво ще стане с това място?

— Временни класни стаи — каза той и огледа купчините с останките, които изпъстряха двора като огромни мравуняци. — Докато отново построим училището. Но ние ще го построим. Ние знаем как да оцеляваме. Точно като вас. — Той се усмихна. — И кой знае? Може пък да промените решението си и да останете.

— Аз обичам „Мърстон“ и прочее — Франки стана и го потупа по рамото. — Но да учим във временни класни стаи? Това не е толкова наелектризиращо.

Глава двайсет и шеста

Над дъгата

— Леопардовият потник. Средното чекмедже между зебровия клин и гепардовата къса рокля. Бързо! — стреляше Кандис инструкциите си.

Мелъди плъзна на дясно огледалните врати.

— Големият или малкият?

Кандис свали слънчевите очила котешко око и я погледна ядно. Ти как мислиш?

— Явно малкия.

Кандис го грабна, сгъна го до размерите на кутийка тик-так и го натъпка в зеления войнишки сак.

Мелъди хвърли поглед към бялата къща отсреща. Прозорецът на Джаксън беше отворен. Завесите се полюшнаха. Сърцето на Мелъди подскочи. Дали не беше пропуснал ориентацията в лагера „Кресчендо“, за да я изпрати? Завесите отново се полюшнаха. Беше само вятърът.

— Имаме работа тук! — Кандис щракна с пръсти. — Черните ластични панталони. С циповете на глезените. В чекмеджето с панталоните, не от страната на широките панталони, от другата.

Мелъди пъхна панталоните до джинсовия потник. Нещо й намигна от дъното на сака.

— Бюстие с пайети?

Кандис стоеше пред огледалото и съзерцаваше една черна филцова шапка.

— Когато пайетите те повикат, по-добре им отговори. И, повярвай ми, те ще те повикат винаги в най-необичайния час. — Тя запрати шапката през прозореца като старо фризби. — След по-малко от двайсет и четири часа ще похапвам шоколадов кроасан в някое бистро и ще говоря франсе с някой хубав гарсон.

Мелъди се стовари с въздишка на розовото легло на воали.

— Трябва да си отдъхна пет минутки — рече и гушна една бяла сатенена възглавница.

Кандис се излегна до нея и дръпна перце от косата й.

— Ще ми липсваш, чудовище — каза тя и притисна Мелъди в прегръдките си.

Мелъди вдишваше парфюма на Кандис. Може би, ако поемеше дълбоко дъх, щеше да задържи аромата до август.

— Без сбогувания, нали помниш?

Кандис кимна и шумно подсмръкна. И тя ли мислеше за изминалите десет месеца? Месеците, в които се бяха сближили повече, отколкото през всичките петнайсет години. За преместването им в Орегон? За деня, когато срещнаха Джаксън? За мига, в който видяха как той се превръща в Хайд? Когато заедно основаха ГАЩИ? Когато разбраха, че не са родни сестри? И решиха, че това няма значение?

Мелъди се облегна на лакът и се вгледа в очите на Кандис, покрити с блестящ грим.

— Всеки ден, независимо къде се намираш, ще ходиш в някое интернет-кафе и ще ми разказваш какво се случва при теб. — Кандис запримигва. — Искам и подробности. Снимки. Истината.

— Лъжите вън — съгласи се омагьосаната Кандис.

Сирената — 1, нормито — 0.

Сссссссс. Отвън се чу шум от спирачки.

Мелъди и Кандис замръзнаха. Това е то. Едно… две… три… Мелъди скочи върху килима от овча кожа и зарови в нея пръстите на краката си.