Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 16

Мелъди прихна, като гледаше изумените момичетата. На Кандис винаги можеше да се разчита да отвърне на удара подобаващо.

— Поисках ви личните карти!

Кандис побутна Мелъди напред.

„Дано гласът ми да подейства, дано гласът ми да подейства“. Като не броим обаждането до отдела за приемане на студенти в Южнокалифорнийския университет (Кандис се нуждаеше от още време за входящото си есе, а Мелъди искаше Кандис да спре да я врънка за помощ), Мелъди от месеци не беше прибягвала до уменията си на сирена. Отговорността да управлява съдбата бе твърде тежка за нея. Беше си взела поука от шестнайсетия рожден ден на Клаудин. А също и от онзи случай, когато накара момчето в сладоледената къща да напълни фунийката на Джаксън с всички сладоледи от менюто. Същата вечер той повърна гумени мечета и бисквити с трици върху новото й джинсово яке.

Мелъди пое дълбоко дъх и се втренчи в черните очи на Мини.

— Няма нужда да проверявате личните ни карти. Ние сме на двайсет и една. Но двете момичета зад нас не са.

Той започна да примигва. Вълшебството подейства.

Бодигардът потупа сърдечно Мелъди по гърба и заедно с Кандис я съпроводи до вратата.

Кандис стисна ръката на Мелъди.

— Нали ти казах, че всичко ще е наред.

Болката в пикочния мехур отново се появи, но въпреки това Мелъди се усмихна. Но не защото бе влязла в кръчмата, а защото за първи път не се бе набила на очи.

Вътре въздухът бе спарен, миришеше на бира и стари пуканки. Мелъди отчаяно затърси с поглед тоалетната в препълненото помещение; очите й постепенно привикнаха към мъждивата светлина.

По дължината на заведението се простираше дървен бар, целият на резки. Зад него един азиатец, облечен по последна мода — черна тениска и панталони, обслужваше клиентите. Високите маси приличаха на гигантски подноси за празните халби и дамските чанти; колежаните се разхождаха или се поклащаха на парчето на Дъ Кюър, което дънеше от тонколоните до сцената. Музиката запълваше времето и развличаше хората, докато групата на момичетата се приготвяше.

Мелъди се върна към дните преди астмата, когато още пееше. Концертите й бяха за възрастни, които сядаха в залата, а от тях се носеше мирис на скъпи парфюми. Опита се да си представи какво ли е да пее пред свои връстници. Мисълта бързо се превърна в чувство, което много напомняше падане.

— Отивам да намеря Шейн. Сигурна ли си, че можеш да се прибереш сама? — попита Кандис и размаза очната си линия, сякаш е претърпяла злополука, за да изглежда по-секси.

Мелъди бе взела книжка едва преди шест дни, но толкова бе погълната от това да не се напишка в пижамата си, че кимна убедително. Кандис й хвърли ключовете и изчезна.

Най-после!

Черната тясна тоалетна бе облепена с плакати и афиши на някои от любимите й банди: Фу Файтърс, Пърл Джем, Нирвана, Блайнд Мелън, Стоун Темпъл Пайлътс… Тук бе като светилище на грънджа от деветдесетте. А може би по-скоро светилище на мрачната музика, която тя изпълняваше в слънчевия Бевърли Хилс. Песни за отритнатите хора. Песни за самата нея.