Читать «Балада» онлайн - страница 151

— Ей сега идвам, любими мой. Кернунос ще дойде скоро — обърна се към него Елинор. А на мен каза: — Изчакай малко, почти свърших с нея. Сиобан, ножът ти ми трябва отново.

В краката й Ди изпъшка и се обърна по гръб, а после повдигна бавно ръце към главата си. Елинор — със сърце в едната си ръка и нож в другата — кимна към Сиобан и белокосата фея стъпи с крак върху раменете на Ди.

Фраснах най-близката до мен фея и грабнах ножа от канията, висяща отстрани на бедрото й. Преди Сиобан да може да реагира, със скок застанах до Елинор и притиснах ножа до гърлото й. Цялата ми кожа настръхна от допира до Кралицата, но този път тръпките бяха ужасно болезнени.

— Това е доста глупаво — каза Елинор. — И какво ще направиш сега?

Феите си шепнеха нещо една на друга с тихи, напевни звуци.

— По-добрият въпрос е — опитвах се да държа ножа стабилно, защото бях започнал да треперя — какво ще направиш ти сега?

— Ще трябва да реша дали да те убия бързо или бавно — изсъска Елинор. — Предпочитам втория вариант, но наистина нямам много време и искам да извадя сърцето на любимата ни Ди преди пристигането на Кернунос. Така че ще бъде бързо.

Странно гадно чувство се надигна в гърлото ми, което ми подсказваше, че Кралицата не блъфира.

— А ако те помоля да го пощадиш?

Всички феи млъкнаха внезапно и в залата се възцари пълна тишина. Елинор погледна към вратата, докато Съливан вървеше по пътеката между столовете и най-накрая застана на няколко метра от нас. Стори ми се, че му отне цяла вечност да измине това разстояние.

Когато Съливан ни каза, че е бил съпруг на Елинор, винаги бях предполагал, че е избягал от нея. Никога не ми бе хрумвало, че тя може да го е пуснала да си отиде.

— Патрик — каза Елинор и гласът й звучеше напълно различно. — Моля те, върви си.

— Страхувам се, че не мога да го направя. Колкото и да е досаден Джеймс, нямам желание да го гледам как умира.

— Наистина е досаден — призна Елинор. Все едно не бях допрял нож до гърлото й. Все едно сегашният й консорт — можеше ли да се нарече „сегашен“, след като имаше дупка в гърдите си? — не се гърчеше от болка на сцената. — И много нахален.

Съливан кимна с глава, че е съгласен с нея.

— Като стана дума за нахалство… ще имам нужда и от другата си ученичка.

Кралицата се намръщи красиво; най-съвършеното и красиво намръщване, което светът някога беше виждал. Гърдите ми се изпълниха с болка.

— Не ме моли за нея. Ще ти дам този идиот. И ще ви позволя да си отидете. Но не искай от мен неща, които не мога да направя.

— Не желаеш — поправи я Съливан. Гласът му също звучеше различно. Сякаш те двамата бяха сами в залата. — Винаги става дума за желание, не за възможности. Въпрос на приоритети.

— Поданиците ми са на първо място. Не ми казвай, че не разбираш, Патрик Съливан. Защото и ти нахлу тук не заради себе си, а заради учениците си. Ще освободя моите феи.

— И то доста евтино, на цената на два човешки живота — каза мрачно Съливан.

Гласът на Елинор сякаш се вледени.

— Спести си проповедите. Обърна ли внимание на двете тела, които прекрачи, за да дойдеш при мен? Мисля, че не. Защото бяха само феи, нали така?