Читать «Балада» онлайн - страница 150

Измъкнах се изпод палтото на Съливан и поставих ръка на вратата. Кожата ми се стегна и ме побиха познатите тръпки.

Отворих вратата.

* * *

— Джеймс — провикна се Елинор. — Много съм разочарована да те видя тук. Надявах се, че истинската любов ще победи.

Беше ми нужна около секунда, за да я открия в залата. Защото тя беше пълна с феи. Сгъваемите столове бяха разбутани хаотично, а покрай една от стените имаше купчини цветя. Две тела лежаха пред мен с боядисани в зелено лица и ръце. Елинор стоеше до сцената, облечена в рокля, направена от паунови пера. Тя ми се усмихваше мило. Ръкавите й бяха навити нагоре; плътни червени струйки се спускаха от дланта й по цялата ръка и бяха изцапали маншета на роклята.

В дланта си държеше сърце.

И то туптеше.

Забравих, че Съливан е зад мен. Забравих всичко, освен писъка на Ди.

— Ако това е сърцето на Ди — казах аз и прекрачих едно от зелените тела на пода, — ще бъда много разстроен. — Феите отстъпваха пред мен, докато си проправях път към сцената; гледаха ме с любопитство, неколцина носеха на кръста си костени ножове. Някои ми се усмихваха и после си разменяха погледи.

— Не ставай глупав — каза Елинор. — Негово е. — Направи пренебрежителен жест към сцената зад гърба си. Нейният консорт — мъртвият — лежеше там, в средата на тъмен, сякаш направен от пепел кръг, и стенеше с извито на дъга тяло. На гърдите му зееше отворена рана, от която се изцеждаше черна кръв.

Нямаше да доставя удоволствие на Елинор да види отвращението ми, така че просто стиснах зъби и погледнах отново към нея.

— Ясно. Изглежда, че си прекарва чудесно. Къде е Ди?

Елинор ми се усмихна така изящно, че видях как въздухът край нея засия. Отмести светлата си коса, паднала върху лицето й, разкривайки поруменелите си страни, и посочи в краката си. Разпознах извивката на раменете на Ди и грубите й кубинки. Кралицата на феите сви рамене.

— Ние наистина й правим голяма услуга. Тя не понася напрежението много добре, нали? След като Сиобан извади сърцето на Кар, тя повърна върху мен — Емили посочи със сърцето в ръка към чифт зелени пантофки, захвърлени под един стол — и се страхувам, че Падраик трябваше да я удари по главата, за да й даде време да се успокои малко.

Фея с бели къдрици по цялата си глава погледна към мен и каза:

— Да го убия ли сега, кралице моя?

— Сиобан, толкова си кръвожадна. Ние сме нежна раса — отвърна Елинор. Насочи отново вниманието си към мен. Малко кръв избликна от сърцето в ръката й. — Скъпи гайдарю, защо не се върнеш при кладата и не останеш при своята любима? Изпълнена съм с нетърпение да видя как ще се развият нещата между вас.

— И аз. Веднага след като си прибера Ди, смятам да направя точно това.

На сцената консортът на кралицата нададе мъчителен стон. Кървавите му пръсти се повдигнаха и закриха лицето му.