Читать «Парола „Херострат“» онлайн - страница 3

Сепна го отчаяният глас на госта:

— И ето, провал! Пълен провал!

— Чак пък толкова! — реши да каже нещо Суфло.

Георг Крумов се бе задъхал от вълнение:

— Какво повече! Да замисляш едно, да се получи друго. Искаш да ускориш еволюцията, дори да създадеш нещо, което на нея надали би й хрумнало, да вдъхнеш на цялата флора способността да се самоизхранва, без да разчита на разни там микроорганизми и изкуствени торове. А то? Наистина, опитните растения след заразяването с вируида показаха категорично, че са в състояние да си произвеждат нужните белтъци и другите органични съединения… — Той сякаш заекна: — Но… Но…

— Какво, кажете! — поощри го Суфло.

Крумов почти изплака:

— Но само след ден изгубиха зеления си цвят, пожълтяха, престанаха да растат и след още няколко дни повяхнаха. Загинаха… Вместо благодетел се оказах техен убиец… Убиец…

Той преглътна:

— Нещо с хлорофила… Какво ли… Необясним разпад…

— Може би, грешка в апаратурата?

— Изключено! Проверих многократно. Експериментът е безупречен, само че резултатът е отрицателен.

Доктор Суфло опита да се пошегува, макар да съзнаваше, че сега на госта му съвсем не е до шеги:

— Отрицателният резултат е също така резултат.

— Съществува такова правило — въздъхна Крумов. — Но за мен това съвсем не е нито утешение, нито оправдание.

И вдигна поглед:

— Съзнавам вината си пред вас. Гласувахте ми такова доверие, създадохте ми такива условия за работа, хвърлихте толкова пари на вятъра. Пък аз… Аз се оказах наистина бездарен маниак, какъвто искаха да ме изкарат предишните ми колеги…

И опита да се надигне:

— Моля да прекратим договора ни! Ще платя, доколкото мога, разбира се, с помощта на баща ми и на брат ми, полагащото се обезщетение.

Суфло също стана и положи ръка на рамото му:

— Никакво разваляне на договор! Той остава в сила. Вие ще продължите проучванията си! — И натърти: — Ще успеете! Аз вярвам във вас!

— Но…

— Без „но“! Починете си няколко дни! Да речем, на плажа. После — с нови сили на работа!

В гласа му не личеше никакво съмнение:

— Повтарям, вярвам напълно в успеха ви!

Изпрати го до изходната врата и там още веднъж го потупа по якия гръб:

— Горе главата!

После се прибра замислен в кабинета.

Работата наистина изглеждаше сериозна.

Природата не обича да й се бъркат в работата. Пожълтяване… Разпад на хлорофила… Какво ли означаваше това? Разпад на хлорофила… Дали не би могло… Всъщност какво ли?

Вътрешният телефон иззвъня настойчиво.

Суфло вдигна слушалката.

И чу гласа на портиера:

— Полиция!… Иска да влезе при вас…

— Не приемам! — отсече Суфло.

— Инспекторът настоява… Имал заповед за арестуването ви.

Доктор Суфло отсече решително:

— Нямам работа с полицията! Да се свърже с адвоката ми!

И хлопна слушалката.

Само след секунда портиерът отново иззвъня:

— Казват, че ще влязат насила.

— А вие не отваряйте! Не приемам, разбрахте ли?

Отново затвори телефона.

Лицето му бе потъмняло. Сякаш за секунди повяхнало, остаряло.