Читать «Парола „Херострат“» онлайн - страница 2

Отначало си бе помислил: Обикновен маниак!

Но постепенно, в течение на нарочно удължения от него разговор, се бе убедил, че има работа с истински учен. Човек не само с богата ерудиция, но и с още по-необходимото — с въображение.

Жан Суфло имаше славата на благотворител. В случая не желанието за себеизява го подбуди да направи предложението, а истинското му убеждение, че този неугледен човек може да постигне това, за което мечтаеше.

И му предложи другото — да му обзаведе нужната лаборатория, където да осъществи замисъла си…

Той сви устни. Дори сега, след думите на госта, продължаваше да му вярва. Нямаше обичай да пръска парите си нахалост.

Доктор Жан Суфло беше лекар и имаше нужните познания, които му позволяваха да се оправя и в тази област.

Знаеше подробностите.

Принципът за създаване на рекомбинантната дезоксирибонуклеинова киселина е прост. Най-големи пречки създават привидните дреболии. Особено при изпълнението.

Суфло забеляза, че Георг Крумов бе замлъкнал.

Все неговата нерешителност!

Често му се налагаше да го поощрява. Сега — още повече.

— Слушам ви — рече той с най-сериозния си тон.

И Крумов, насърчен, продължи:

— Както знаете, смятах за най-подходящ гена, отговорен за усвояването на азота, от Ризобиум улми, грудковата бактерия, която е симбионтът на някои от брястовите растения.

— Защото е единствената, може би, която снабдява с азотни съединения небобови растения.

— Точно така! Допусках, че ще има най-добра съвместимост между нейния азотфиксиращ ген и генома-реципиент.

Жан Суфло се поразсея. Знаеше каква е методиката, по която работи Георг Крумов. С помощта на подходящ фермент рестриктазът изрязва нужния му ген от молекулата на дезоксирибонуклеиновата киселина на бактерията. По трансдуктивните методи пренася този ген в генома на специално подбрания вируид, предизвикващ мозайка по много растителни видове. След което с обикновено нараняване заразява избраното експериментално растение. По-нататък вируидът сам довършва започнатото дело. Той прониква в клетъчното му ядро и прехвърля в него нужния ген, който пък веднага се залавя с предишната си задача — да усвоява атмосферния азот.

Естествено, това не може да се постигне начаса. Има неуспехи, грешки, неточности.

Животът не е само сполуки.

Неволно в ума му мина едно ненавременно сравнение. Колко различни бяха двамата с Георг Крумов. Единият — изключително самоуверен, другият — болезнено колеблив. А животът и на двамата като че ли беше преминал по сходни релси. И единият, и другият — отначало с несполуки. И то не малко години. И двамата вече надхвърляха четиридесетте. Не им бе провървяло и с жените. Жан Суфло бе сменил три съпруги, но и трите го изоставиха. А Георг Крумов, както казваше, „от блъскането на живота не бе намерил време да се ожени“. Успехът на Жан Суфло дойде с полученото от неговия чичо наследство, което му даде възможност да разгърне всичките си заложби. А за Георг Крумов този момент още не бе дошъл. Но щеше да дойде. Суфло не се съмняваше в способностите му.