Читать «Парола „Херострат“» онлайн - страница 12

В никакъв случай не можеше да повярва, че някой от тях е допуснал каквато и да е грешка.

Оставаше отчайващият извод — несполуката се дължеше единствено на неговата некадърност.

На неговата неподготвеност и липса на въображение, на неспособността за логични предложения и заключения.

Мозъкът му сякаш вреше. Или по-право се въртеше на празни обороти като електронно-изчислителна машина, на която е поставена ирационална задача.

Беше работил паралелно — едновременно с трансплантирането на азотфиксиращия ген бе провеждал строго селекция за усилване на вирулентността на нужния му рекомбинантен вируид. Нали на това разчиташе — да постигне универсален преносител, способен да предизвика заразяването на всеки вид зелено растение. Или както го бе нарекъл за себе си — способен да предизвика взривоподобна панфития, проникване на вируида във всеки представител на земната флора, подобно на употребяваното в медицината название пандемия за хората или панзоотия за животните.

В съседната постройка бе организирал развъждането на различни насекоми вредители, на които разчиташе да пренесат произведения от него агент върху растенията. Беше избрал особено непридирчиви към гостоприемника цикади, листни въшки и други смучещи и гризещи насекоми.

Надяваше се, след като получи нужната рекомбинантна дезоксирибонуклеинова киселина, с тяхна помощ да я пръсне, най-първо на острова, а сетне — по всички континенти. И то веднага, без никакво бавене.

Надяваше се още нещо — че освен посредством насекоми и животни вируидът ще може да се разпространява и посредством дъжда и вятъра.

Надяваше се…

А както се оказа, трябваше да се примири с рухналата си надежда.

Трябваше! А не можеше!

Болеше! Толкова болеше!

Там нямаше проблеми, там, с разпространителите.

Лаборантът ентомолог беше изряден.

Проблемът оставаше във вируида, в манипулациите с неговия геном. В какво се състоеше силата му да унищожава хлоропластите, носителите на фотосинтезиращото багрило? И заместването му с жълтите и червени каротини и ксантофили, както при листопада.

В стаята влезе, както винаги безшумно, Ким Сен Ву, главният лаборант. Мургав кореец, възпитан и акуратен.

Сдържан както винаги, той застана мълчаливо до вратата.

И Георг Крумов го запита:

— Кажете, Ким Сен?

Лаборантът само посочи с очи към вратата:

— Елате с мен!

Крумов го последва в съседната зала. И там кореецът посочи екрана на електронния микроскоп:

— Успях най-сетне да проследя пътя на вируида. Вижте и вие! Той заобикаля клетъчното ядро и прониква в самия хлоропласт. Там се свързва с ДНК на хлоропласта, а не на клетката.

Крумов се взря в трепкащия, не особено ясен образ.

Наистина имаше нещо подобно.

Скоро след сливането на двете рибонуклеинови киселини започваше разрушаването на хлорофилните плочки в органоида на клетката хлоропласт.

Всички големи открития са прости. Би трябвало още по-рано да се сети за тази възможност. Как така забрави тъкмо хипотезата, че между растителната клетка и хлоропласта съществува истинска симбиоза, при която хлоропластът запазва собствената си ДНК? А тя е, която управлява производството на багрилото хлорофил.