Читать «Парола „Херострат“» онлайн - страница 13

Значи, натам трябваше да насочи вниманието си — към процесите, протичащи в самия хлоропласт.

И неволно си помисли: Ако случайно постигнеше нещо, успехът щеше да бъде приписан само на него, без никой да се интересува от подсказването на някакъв лаборант.

Несправедливо, безсъмнено!

При дадената нова насока мозъкът му заработи още по-трескаво. Мисълта му се изплъзна от устата му:

— Остава… Какво остава тогава?… Не можем ли да допуснем и това? Че азотфиксиращият ген измества гена, отговорен за фотосинтезата. Всъщност за нея отговаря не само един ген. В случая виновникът би трябвало да осъществява само едно звено от тази сложна реакция. Нали?

Ким Сен кимна одобрително. Той също умееше да мисли. Но не каза нищо. Остави шефа си да продължи:

— Един ген — един фермент. Това е азбучна истина! Значи…

Лаборантът продължаваше да мълчи.

— Значи изместваният ген отговаря само за една точно определена реакция. И то във връзка с образуването на хлорофила.

— То е цяла верига от реакции — осмели се да изкаже мнението си Ким Сен Ву.

— Да! — наведе глава ученият. — Верига… Но точно коя брънка от веригата?

Лаборантът присви азиатските си очи:

— Ясно, предстои ни още много чоплене!

Така го каза — „чоплене“. Другояче не би могло да се оприличи очакваното търсене на този мистериозен фактор.

Георг Крумов отпусна рамене. Като че ли целият се смали.

Отново беше почувствал върху иначе здравите си плещи тежестта на тази загадка, която продължаваше да се подиграва с всичките му знания и усилия.

Все пречки! Откак се помнеше. Наследствен неудачник! Както и баща му. Последен семестър в София. Но трябваше да емигрира. Политика. Помнеше горчивите му думи: „Политиката е атавизъм от битките за лидерство в маймунското стадо.“ От страна в страна — все като дърво без корен. Накрая — в Щатите. Но и там от такива учили-недоучили нямат нужда. Постъпва в авиацията — стрелец в бомбардировач. Надява се с възнагражденията след всеки сполучлив полет да посъбере някой и друг долар, та да завърши образованието си. А то? Още при първия рейс японците свалят самолета му. Загиват всички. Единствен той оцелява. Скача през люка, преди горящият самолет да се блъсне в дърветата. Търкаля се из тревата с пламнал комбинезон, докато успее да го изгаси. Тръгва къде да е. Тежко ранен, сам, изоставен в джунглата. Напълно примирен. Накрая припада. Когато се свестява, вижда, че се намира в папуаско село. А е слушал толкова ужасии за канибали и за ловци на глави. Не го изяждат. Напротив, излекуват го със своите първобитни церове. Остава сред тях дълго, от страх да не го намерят японците. Докато един ден пристига някакъв мисионер. И от него научава, че войната вече е свършила.

Тръгва с мисионера. Прехвърля се на континента.

Започва отново — стригач на вълна. Предприемач за стригане на върна. Докато накрая успява да основе сегашната си дребна търговска фирма.