Читать «Знакът на Атина» онлайн - страница 12

— Без повече лодки — промърмори харпията на себе си, докато скубеше нервно перата си. — „Титаник“, „Лузитания“, „Пакс“… харпиите не се возят в лодки.

Лио я погледна накриво.

— Това пиле току-що сравни кораба ми с „Титаник“.

— Тя не е пиле — сведе поглед Хейзъл, сякаш се притесняваше от Лио. — Ела е харпия. Проблемът е, че е малко… нервна.

— Ела е хубава — обяви Тайсън — и уплашена. Трябва да я отведем от тук, но не и на кораба.

— Без кораби — повтори Ела и погледна към Анабет, — те носят лош късмет. Дъщерята на Мъдростта върви сама…

— Ела! — прекъсна я внезапно Франк, — може би това не е моментът…

— А Рим се осветява от Знака на Атина — продължи Ела, като запуши ушите си с ръце и повиши тон. — Близнаците на ангела ще отнемат дъха, а в него е ключът към безкрая на смъртта. В злато и бяло е на гигантите гибелта, ще се спечели тя с мъка от коварна плетка.

Като че ли някой бе пуснал граната насред лагера — такъв бе ефектът от думите на Ела. Всички се втренчиха в харпията. Никой не продума. Сърцето на Анабет затупка бясно. Знакът на Атина… тя потисна желанието да извади предмета от джоба си, но усети как сребърната монета се нагрява. Прокълнатият дар от майка й. Последвай Знака на Атина. Отмъсти за мен.

Около тях пиршеството продължи, но звуците от него бяха някак приглушени и далечни, все едно тяхната маса бе попаднала в по-тихо измерение.

Пърси се съвзе пръв, стана и хвана брат си за ръката.

— Тайсън! — каза той с престорен ентусиазъм. — Защо не се разходите с Ела на чист въздух? Ти и Госпожа О’Лиъри…

— Почакайте малко — каза Октавиан и стисна едно от плюшените си мечета с треперещи ръце. Погледът му се спря на Ела. — Какво каза тя? Прозвуча ми като…

— Ела чете много книги — изстреля в отговор Франк, — намерихме я в една библиотека.

— Точно така! — добави Хейзъл. — Вероятно цитира някоя книга.

— Книги — весело промърмори харпията. — Ела обича книгите.

Сега, след като бе казала каквото имаше да казва, тя изглеждаше по-спокойна. Кръстоса крака на гърба на Госпожа О’Лиъри и започна да чисти крилете си.

Анабет погледна към Пърси учудена. Очевидно той, Франк и Хейзъл криеха нещо. Също толкова очевидно беше и това, че Ела току-що бе изрекла пророчество за нея.

Изражението на Пърси гласеше: „Помощ!“.

— Това беше пророчество — настоя Октавиан, — звучеше като пророчество.

Никой не му отговори.

Анабет не знаеше какво точно става, но разбра, че Пърси е в беда, затова се засмя престорено.

— Сериозно ли, Октавиан? Може би римските харпии са различни, но нашите имат акъл, колкото да почистят хижите и да готвят. Нима се съветваш с тях за авгурите?

Думите й имаха желания ефект. Римските офицери се разсмяха нервно. Някои погледнаха Ела, след това Октавиан и накрая изсумтяха. Идеята за някакво пиле, което кудкудяка пророчества, явно звучеше на римляните също толкова нелепо, колкото и на гърците.

— Аз, ъ-ъ… — Октавиан изпусна мечето си. — Не, но…

— Вероятно рецитира някаква книга — подхвърли Анабет, — както каза Хейзъл. Освен това вече имаме истинско пророчество, над което да си блъскаме главата. Пърси е прав — обърна се тя към Тайсън, — защо не изведеш Ела и Госпожа О’Лиъри на разходка? Надявам се Ела да няма нищо против.