Читать «Знакът на Атина» онлайн - страница 11

Пайпър огъна перото в косата си.

— Като вода, минаваща през пропукан бент — додаде тя.

— Това значи, че трябва да намерим вратите и да ги затворим, преди да стигнем до Гърция. Само така ще имаме шанс да победим гигантите и да сме сигурни, че те ще си останат победени.

Рейна взе една ябълка от прелитащ наблизо поднос с плодове. След това я завъртя в ръцете си, докато изучаваше тъмночервената й повърхност.

— Значи предлагате експедицията до Гърция да се осъществи с вашия боен кораб. Надявам се, осъзнавате, че древните земи и Маре Нострум са опасни места.

— Мери ли? Коя е Мери? — попита Лио.

— Маре Нострум — обясни Джейсън, — нашето море. Така древните римляни наричали Средиземно море.

— Територията, на която някога се е простирала Римската империя — кимна Рейна, — но тя е дом не само на боговете. Оттам произлизат и всички чудовища: гигантите, титаните… и други по-лоши неща. Колкото и опасни да са пътешествията за героите в Америка, там нещата ще са десет пъти по-зле.

— Каза, че в Аляска ще е зле — напомни й Пърси, — но ние оцеляхме.

Рейна поклати глава. Пръстите й оставиха малки бразди в ябълката, докато я обръщаха.

— Пърси, пътуването в Средиземно море е нещо, което не можеш да си представиш. То е забранено за римските герои от векове. Никой нормален не би отишъл там.

— Е, значи няма проблем — ухили се Лио над миниатюрната си въртележка, — тук всички сме луди, нали така? Освен това Арго II е връх в корабостроителното изкуство. С него ще оцелеем.

— Трябва обаче да побързаме — добави Джейсън, — не знам какъв точно е планът на гигантите, но Гея се пробужда все повече с всеки изминал ден. Тя нахлува в сънищата на героите, явява се на странни места, призовава все повече и по-силни чудовища. Трябва да спрем гигантите, преди те да успеят да я пробудят напълно.

Анабет потрепери. Самата тя бе сънувала доста кошмари напоследък.

— Седмина герои ще сбере зовът — каза тя — и те трябва да са от двата лагера. Джейсън, Пайпър, Лио и аз. Ставаме четирима.

— С мен, Хейзъл и Франк ето ти ги седем — добави Пърси.

— Какво?! — скочи на крака Октавиан. — И от нас се очаква просто да приемем това? Без гласуване на Сената? Без дискусия? Без…

— Пърси! — Циклопът Тайсън тичаше към тях, а Госпожа О’Лиъри го следваше по петите. На гърба на адската хрътка седеше най-мършавата харпия, която Анабет бе виждала — болнаво на вид момиче с рошава червена коса, рокля от парцали и червеникави криле. Анабет не знаеше откъде се е появила тази харпия, но сърцето й се стопли при вида на Тайсън, който бе облечен с парцалива тениска и дънки с надпис SPRQ на гърдите. В миналото бе имала неприятни срещи с циклопи, но Тайсън бе душица. Освен това той беше полубрат на Пърси (дълга история), което го правеше нещо като роднина.

Тайсън спря до кушетката им и разпери месестите си ръце. Голямото му кафяво око бе пълно с тревога.

— Ела е изплашена — каза той.