Читать «Летящ старт» онлайн - страница 7
Матю Райли
Всеки ден и всяка секунда от земното ядро се излъчват електромагнитни вълни. Онова, което направи Уилмингтън, беше да създаде устройство — „магнитен движител“ — което
Защото той беше вечен полет.
Докато Земята се въртеше, летящите автомобили щяха да имат задвижване. Така най-големият страх, свързан с летящите коли — че в един хубав ден ще почнат да падат на земята — се стопи.
Технологията маглев се разпространи по целия свят.
Летящи автомобили и автобуси изпълваха улиците. Летящи товарни кораби се стрелкаха из моретата. Детските летящи скутери се превърнаха във всеобща мода. Разбира се, военните по цял свят също намериха приложение за новата технология.
Естествено, всеки нов способ за придвижване — лодки, коли, самолети — винаги е причина за появата на определен вид индивиди. Летящите коли не можеше да са изключение от това правило.
Скоро след като тази забележителна нова форма на пътуване превзе света, се появи нов вид човек: наполовина автомобилен състезател, наполовина пилот на изтребител — а цялото не можеше да бъде друго, освен суперзвезда.
Пилотите от ФЛК.
На официалното връчване на наградите Джейсън насмалко да повърне.
Високо горе на подиума Барнаби Бейкър стоеше самодоволен между директора на регионалното първенство Харди и директора на Международното училище за пилоти Жан-Пиер Леклерк.
Усмихнат пред камерите, Леклерк подаде на победителя трофеите — огромна бутилка шампанско и чек за хиляда долара.
Джейсън обаче забеляза, че придружителя на директора, бившия състезател Скот Сиракюз, го няма на подиума. Всъщност не се виждаше никъде.
Леклерк стисна ръка на Барнаби, след това се обърна към микрофона.
— Дами и господа, тъй като с това настъпи краят на регионалния шампионат, трябва да направя едно съобщение. Със своята днешна победа младият шампион Барнаби оглави местното класиране и с това спечели за себе си още една награда: спечели си покана да се обучава в Международното училище за пилоти. Шампион Бейкър, за нас ще е чест да се учиш догодина при нас.
С тези думи Леклерк подаде на Барнаби прочутия плик със златисти ъгли, който всеки млад състезател мечтаеше да получи.
Тълпата зарева одобрително.
Барнаби взе плика, благодари на Леклерк, удари въздуха с юмрук и гръмна шампанското. С това започна празнуването.
Джейсън стоеше и гледаше раззинал уста — беше просто съкрушен.
До него Бъг поклати глава. После прошепна нещо в ухото му.
По-големият брат прихна.
— Благодаря, приятел. Обаче за съжаление ти не си директор на спортното училище.
След това се обърна и тръгна към техния бокс, за да натоварят „Аргонавт“.
Бъг се затътри подире му.
В бокса имаше човек.
Скот Сиракюз.
Стоеше до входа и оглеждаше повредената опашна секция на „Аргонавт“.
— Ъъъ… Здравейте.
Сиракюз се обърна, подпря се на бастуна и спря хладния си поглед върху Джейсън.