Читать «Летящ старт» онлайн - страница 9

Матю Райли

— Кой?

— Няма значение, мамо.

Точно в този момент в кухнята влезе баща им — Хенри Чейсър. Гащеризонът му беше покрит с прахоляка от цял ден работа на бензиностанцията.

— Здравейте всички! Състезателите са се върнали значи. Добро състезание днес, момчета. Само не извадихте късмет с онова момче, дето ви отнесе стабилизатора.

— Проклетият идиот ни повреди управлението — изсумтя Джейсън, докато лапаше лъжица картофено пюре. — Оказахме се на погрешното място в най-неподходящия момент.

— О, не — възрази усмихнато Хенри. — Не, не, не. Ти, Джейсън, изгуби управлението си. Ти сам се постави на погрешното място в погрешното време.

— Хенри, остави ги… — Марта се начумери. Съпругът й беше фен на състезанията от ФЛК. Непрекъснато ги гледаше по телевизията и обичаше да ги анализира — класически пример за разбирач по пантофи. Когато децата бяха на пет и на три, започна да им прави състезания с колички в задния двор.

Джейсън захапа въдицата.

— Не е така, тате! Не съм се поставил аз на погрешното място в погрешното време. Чисто и просто това си беше най-обикновен лош късмет…

— Не, не беше лош късмет. Беше състезание — настоя Хенри. — Мисля, че това ще е добър урок и за двама ви. Състезанието включва не само побеждаването на конкурентите, но и да избягваш онези, които не са толкова талантливи като теб.

— Джейсън, в състезанията няма справедливост — продължи той. — Може да направиш всичко както трябва и пак да не спечелиш. По дяволите, помня как веднъж в Сидни Класик водачът беше с две обиколки пред останалите и го блъсна един от последните, който тъкмо излизаше от питстопа. И той отпадна просто ей така…

Някой позвъни на вратата.

Хенри Чейсър стана, без да спира да разказва:

— Значи онзи беше много напред, но този тъп новак направо го закова. Боже, как се казваше? Много добър пилот. Младо момче. Преди няколко години го отнесе… Ох, как се казваше… Оня бе…

И докато отваряше вратата, си спомни. Обърна се и каза:

— Сиракюз! Точно така. Скот Сиракюз.

След това се обърна да погледне посетителя.

Скот Сиракюз стоеше на прага. Висок и официален.

— О, божичко! — заекна Хенри. — Та вие сте, вие сте…

— Добър вечер, господине. Казвам се Скот Сиракюз. Днес на състезанието се запознах със синовете ви.

— Ъъъ… да, да — закима Хенри Чейсър.

Джейсън стана от масата.

— Господин Сиракюз, какво правите тук?

Сиракюз не прекрачи прага.

— Дойдох да ти задам въпрос, Чейсър. О, и на брат ти също.

— Да?

— Чейсър, бях много впечатлен от начина, по който кара днес. С крака — и със сърце. Убеден съм, че с подходящи тренировки твоите умения могат да се подобрят значително. Освен това прекарах състезателния план на брат ти през професионална компютърна програма. Неговият състезателен план се оказа 97% ефикасен. Почти оптималният план за това трасе. Обаче сте получили плана с разположението на вратичките само две минути преди началото на състезанието. Братчето ти е съставило маршрута за две минути в главата си — а това е наистина впечатляващо. Накратко казано, мисля, че вие двамата сте страхотен отбор. Днес никой друг не ми хвана окото, освен вас. И тъй като работя в училището за пилоти в Тасмания…