Читать «Летящ старт» онлайн - страница 6

Джейсън спря любимата си кола в бокса и отпусна глава.

В най-важното състезание през живота му, пред очите на 80 000 души, пред погледите на най-изтъкнатите двама зрители, пред които щеше да се състезава някога — Джейсън Чейсър беше пристигнал последен.

С изобретяването на летящите автомобили светът се промени завинаги.

И наистина в течение на човешката история са познати малко изобретения, пожънали такъв незабавен и огромен успех в цял свят.

Печатната машина на Гутенберг, динамитът на Нобел, летящият апарат на братя Райт — те, разбира се, са впечатляващи, но бледнеят в сравнение със световната революция, предизвикана от изобретяването на летящата кола от Уилфред П. Уилмингтън.

Голяма част от шумотевицата се дължеше на безподобното решение на тогава осемдесетгодишния Уилфред Уилмингтън да позволи свободно използване на неговата удивителна технология от всеки, който желае.

Изобретателят не я патентова, нито я продаде на някоя голяма корпорация. Дори делегацията начело с президента не успя да го убеди да запази тази технология само за облага на САЩ.

Не. Уилфред П. Уилмингтън, ексцентричният изобретател, който заявяваше, че има повече от достатъчно пари да изживее последните си години сравнително удобно, направи най-необикновеното и непредвидимо нещо на света: предостави му безплатно своята технология.

Реакцията беше мигновена.

След като маглев — магнитната левитация — не се нуждаеше от бензин, за да работи, страните от Близкия изток, които произвеждаха петрол, се сринаха.

Петролът изгуби значение и Съединените щати — най-големият консуматор на петролни продукти — прекратиха всички близкоизточни договори. За миг богатствата на саудитците и брунейския султан се превърнаха в прах и пепел.

Производителите на автомобили се нахвърлиха върху новата технология и подпомогнати от своите вече съществуващи фабрики и поточни линии за масово производство, започнаха да бълват летящи коли с милиони. Първият модел „Форд“ Т/Л (Л — за летящ) слезе от поточната линия на „Форд Мотър Къмпани“ само година след невероятната постъпка на Уилмингтън. БМВ, „Рено“ и „Порше“ бързо последваха американците.

Разбира се, не след дълго към тях се присъединиха нова група конкуренти: авиационните компании. „Локхийд-Мартин“, „Еърбъс“ и „Боинг“ — всички се втурнаха да произвеждат семейни летящи автомобили.

Пътуванията се ускориха значително — сега разстоянието Ню Йорк — Лос Анджелис се взимаше за 90 минути с кола. Летящи товарни кораби прекосяваха световните океани за часове, а не за дни, да не говорим месеци.

Светът стана по-малък.

Първоначално професор Уилмингтън беше нарекъл своето изобретение „многопосочно превозно средство с електромагнитно повдигане“, но светът му даде едно много по-просто наименование — летяща кола.

Технологията, на която се крепяха летящите коли, беше обезоръжаващо проста и прекрасно универсална.