Читать «Летящ старт» онлайн - страница 53
Матю Райли
Тържествената бална зала
Беше като излязла от приказките.
За тема на вечерта беше избрана „Сред облаците“, така че тържествената бална зала на „Уолдорф“ беше пълна с двайсет и четири метрови сини платна и пухкави облаци, надувани с помпи. Впечатлението беше зашеметяващо: все едно вечеряш високо в небесата — буквално между облаците.
Джейсън Чейсър пристъпи в балната зала, облечен с предаван от ръка на ръка смокинг. До него Бъг и Хенри Чейсър бяха с обикновени костюми с вратовръзки — най-хубавите дрехи, които имаха. Сали Макдъф носеше лъскава небесносиня рокля, която подчертаваше най-хубавото в гърдестата й фигура. Марта Чейсър продължаваше да се държи странно и отказа да дойде: настоя, че имала работа в караваната.
Балната зала беше пълна с богати и известни хора, облечени в най-хубавите дрехи, които можеха да се купят с пари. Мъже с вечерни костюми по поръчка, жени с ръчно изработени рокли на „Валентино“, обсипани със скъпоценни камъни.
Прочути състезатели бяха пръснати из помещението: в единия край стоеше настоящият световен шампион Алесандро Ромба; при бара бе пилотът от военновъздушните сили на САЩ Карвър. А на маса близо до сцената, потънал в разговор с крал Франсис и Зейвиър Зонора, седеше много руганият френски пилот Фабиан — черната овца на професионалната лига: хитър, блестящ и крайно безскрупулен. Освен това напълно безразличен, че всички фенове на спорта извън Франция го мразят.
— Ей, Джейсън!
Джейсън се обърна и видя Ериъл Пайпър — изглеждаше абсолютно сензационно в плътно прилепнала по тялото сребриста рокля.
— Изглеждаш много добре — каза тя, докато оглеждаше смокинга му. — Но не толкова добре, колкото нашия малък навигатор. — И намигна секси на Бъг, който на мига си пусна боята.
— Джейсън, мисля, че вчера направи страхотно състезание — продължи тя. — Иска се много кураж да пропуснеш последния си питстоп.
— Трябваше да спечеля — простичко обясни Джейсън.
— Както и аз, приятелю, в утрешната първа обиколка — каза Ериъл. — Знаеш поговорката: на пистата приятели няма. Джейсън, утре няма да ти правя никакви отстъпки. Просто исках да го знаеш.
— Не се тревожи, аз също ще се състезавам с все сили.
— Но след това ще си останем приятели, нали? — попита Ериъл Пайпър наистина загрижено и Джейсън осъзна, че вероятно е губила приятели, след като ги е побеждавала на трасето.
Усмихна се.
— Разбира се. — И добави закачливо: — Естествено, стига ти да не ме намразиш, след като те победя.
Ериъл се ухили.
— Ах, ти, малък нахалник! Добре. Ще се видим на пистата!
Обърна се и с танцуваща походка пое към масата си.
Джейсън и отборът му се отправиха към своята.
Скот Сиракюз вече беше там.
— Здравейте всички — поздрави ги и стана да ги посрещне. — Малко по-различно от снощната ни вечеря, а?
— Да, доста — отговори Хенри. Като човек, който се труди неуморно и живее скромно, цялото това богатство и власт наоколо го плашеха. Чувстваше се твърде неловко и не беше сигурен как да се държи в подобна компания. — А и май няма да сервират пилешки бургери.
