Читать «Летящ старт» онлайн - страница 26

„Аргонавт“ се носеше ниско над водата; застана до опашката на червено-белия „Свирач“ и двете коли започнаха да описват широк десен завой.

— Сали! Дай ми радиочестотата на Ериъл! — извика Джейсън в микрофона.

Сали му я каза и когато „Аргонавт“ се изравни с тресящата се кола на Ериъл, Джейсън я видя как се бори с волана.

— Ериъл! Какво става?

— Джейсън, всичките ми магнитни двигатели отдясно изгубиха мощност! Изключиха едновременно точно когато се готвех да взема обратния завой!

— С какъв контрол над болида разполагаш?

— Никакъв! Имам чувството, че всичко спря работа едновременно! Контрола на дюзите го няма! Електрониката не реагира! Дори не мога да загася задвижването, а останалите дискове бързо губят магнетизъм.

Лоша работа. Магнитните двигатели от лявата страна на колата й поемаха цялата тежест и затова губеха мощност два пъти по-бързо. И караха колата да се върти в широк кръг, като я накланяха надясно.

Онова, което влошаваше положението, беше гледката пред тях.

Южните крайбрежни скали на полуостров Порт Артър се издигаха от океана като огромна стена. В основата им се разбиваха високи океански вълни. Широкият десен завой на Ериъл я беше завъртял на 270 градуса: сега тя се носеше на север и щеше да се блъсне в скалите.

— Ериъл! — изкрещя Джейсън. — Катапултирай.

— Не! — викна тя в отговор.

— Не? Да не си мръднала? Защо?

— Джейсън, ако катапултирам, „Свирачът“ ще се размаже в скалите и вече няма да имам кола. А без кола ще изхвърча от училището.

— Ако загинеш, също си аут от училището.

— Няма да катапултирам!

Скалите приближаваха.

Бързо. Прострени нашироко. Неподвижни.

До сблъсъка оставаха не повече от десет секунди.

Джейсън мислеше трескаво.

— Добре…

Даде газ и плъзна „Аргонавт“ под летящата стремглаво напред червено-бяла кола на Ериъл.

Скалите се приближаваха все повече.

Девет секунди… осем… седем…

Фюзелажът на „Свирачът“ хвърляше тъмна сянка върху Джейсън и Бъг — бяха само на педи под него.

Шест… пет… четири…

Скалите вече бяха много близо.

И тогава Джейсън дръпна джойстика назад и „Аргонавт“ постепенно се издигна.

Извитата гърбица на въздухозаборника изстърга във фюзелажа на „Свирачът“. Широкият плосък заден обтекател също докосна корема на носещата се с висока скорост кола на Ериъл и й предостави нещо подобно на триточкова опора.

Три секунди…

Джейсън натисна газта докрай и пое теглото на две летящи коли с една.

Двата болида започнаха да се издигат, болезнено бавно, балансирайки един върху друг.

Нагоре… нагоре…

Две секунди…

Още нагоре…

Една секунда…

Назъбените скали се извисяваха над тях и се приближаваха с шеметна скорост. „Свирачът“ щеше да успее да прелети над тях, но „Аргонавт“ май нямаше да се справи.

Твърде късно.

Удар.

Джейсън профуча над скалите с космическа скорост и те откъснаха радиоантената от долната страна на „Аргонавт“.

Въпреки всичко беше успял: прелетяха на сантиметри над зъбатите канари и беше избутал колата на Ериъл над тях.

Опасността отмина. Двата сервизни пикапа на Международното училище за пилоти застанаха от двете страни на „Свирачът“ и го уловиха в дебел лъч електромагнитна енергия. Стабилността на колата на Ериъл моментално се възстанови и пикапите внимателно я затеглиха към щаба на състезанието.