Читать «Летящ старт» онлайн - страница 28

— Забрави. — Джейсън махна с ръка. — Ти щеше да направиш същото.

Ериъл поклати глава.

— Джейсън, не съм толкова сигурна. За някои от нас героизмът не е първичен инстинкт. Въпреки това благодаря.

Изгледа го и продължи:

— Има и още нещо. Моят старши механик Боти проведе няколко бързи диагностики на колата. Изглежда, някои от магнитните дискове са били пипани преди състезанието — източена е деветдесет процента от заредената енергия. Освен това бордовата ми електроника била заразена с компютърен вирус, програмиран да заработи към края на състезанието — затова изгубих контрол над колата в последната обиколка.

— Не е за вярване… — каза Джейсън. — Ние също получихме прецакани дискове, но не са ни качили вирус.

Ериъл впери поглед в него.

— Някой не е искал да завърша това състезание. А ако не беше ти, всичко щеше да завърши зле. Много по-зле. Джейсън, страх ме е. Мисля, че някой иска да ме разкара от училището завинаги.

Трета част

Вътрешни врагове

Нямаше почивка за Джейсън и неговия отбор след страхотната драма по време на Състезание 1.

Състезанията следваха едно след друго — по две на седмица, като обикновено се провеждаха във вторник и четвъртък; а през останалите дни ходеха на училище.

Едно нещо се изясни много бързо: момчето в черно, победителят в първото състезание, беше много добър пилот.

Той спечели и Състезание 2.

И Състезание 3 също.

Във второто състезание Джейсън успя да финишира пети, но беше НЗ (тоест не завърши) в Състезание 3 заради друг тайнствен механичен проблем: този път бутилка разредена охладителна течност.

Момчето в напълно черната Кола №1 всеки път печелеше с по километър преднина. И всеки път като сянка го следваше неговият съотборник Барнаби Бейкър. В резултат двамата оглавяваха класирането с 30 и съответно 27 точки.

Техният треньор Зороастро се разхождаше наперено из училището, както се полага на треньор, под чието ръководство са двамата най-добри сред състезателите. Зад затворени врати други се оплакваха, че двамата състезатели на Зороастро нечестно карат като отбор, като Барнаби забавя всички зад гърба на свръхневъзмутимото момче в черно.

Джейсън трябваше да зададе само няколко въпроса, за да разбере кой е този талантлив младеж.

Казваше се Зейвиър Зонора и излезе, че е племенник на Зороастро. Беше благословен не само със замайващо красива външност, голямо пилотско умение, невероятно спортно родословие и най-модерния модел на „Локхийд-Мартин“, но имаше и още едно предимство.

Беше принц.

Ама съвсем истински принц. Родителите му бяха кралят и кралицата на Монези — малка суверенна европейска държава недалеч от Монако.

Винаги когато минаваше, момичетата механици в спортното училище започваха да се кискат и да си шепнат. Майките на момичетата от доброто общество в Хобарт го молеха да посещава техните приеми: надяваха се, че младият принц може да хареса дъщерите им.

Джейсън и Бъг го срещаха от време на време край боксовете. Един път Джейсън му се усмихна и подвикна: „Здрасти, Зейвиър“.

Принцът замръзна насред крачка. Обърна се.

— Ако държиш да говорим, ще се обръщаш към мен с „принц Зейвиър“ или „Ваше Височество“ — заяви, преди да продължи пътя си с вирнат нос.