Читать «Летящ старт» онлайн - страница 24

„Аргонавт“ оставаше в състезанието.

Продължителност: 01:15 ч.

Обиколка: 25

Почти час по-късно Джейсън още беше сред участниците.

Излезе на шесто място.

В края на Обиколка 25 осемте коли влязоха повече или по-малко заедно в боксовете.

Джейсън закова „Аргонавт“ точно в очертанията.

Тарантула се спусна и започна да си върши работата.

Точно пред него в питстопа беше влязло момчето в черно.

Болидът му беше суперизточен „Локхийд-Мартин Прорейсър-5“, боядисан изцяло в черно и номериран просто — 1. Беше много самонадеяно да си лепнеш номер 1 на колата, след като в професионалния шампионат този номер се даваше на миналогодишния шампион. Обаче в пилотското училище пилотът избираше своя състезателен номер.

Питмашината на Черното момче работеше с необикновена точност — монтираше нови магнитни дискове, доливаше охладителна течност в резервоарите на колата му, вкарваше сгъстен въздух.

И изведнъж момчето в черно изчезна — излетя от питстопа си цели три секунди преди Джейсън.

Сигурно питстопът му беше продължил само седем секунди.

„Как го направи? — помисли си Джейсън. — По дяволите, наистина е добър!“

Тарантулата свърши и Джейсън натисна газта, за да влезе отново в състезанието.

Продължителност: 01:21 ч.

Обиколка: 27

Три обиколки до края, а на трасето бяха останали седем болида.

Следващата елиминация беше резултат на страхотен сблъсък на коварното крайбрежно трасе: вторият в класирането изгуби два магнитни диска, докато преодоляваше осморките, виещи се под металните арки — магнитните му двигатели не бяха закрепени както трябва при последния питстоп и се откачиха от скоростта.

Резултатът беше страховит челен удар с 500 км/ч в една от дебелите стоманени арки. Последва оглушителен взрив, но пилотът и навигаторът катапултираха частица от секундата преди сблъсъка и оцеляха.

Което означаваше, че когато останалите коли пресякоха старт/финала, този пилот беше елиминиран — четиринайсетата и последна елиминация в това състезание.

Вече всички се бяха отбивали по три път в питстоповете — заради това всички се състезаваха с магнитни двигатели с приблизително еднакво износване.

Бяха останали шест болида. Две обиколки до края.

Сега започваше спринтът към финиша.

Супербърз и свръхнапрегнат. Една грешка и отпадаш. Минути на шофиране под огромно напрежение.

Проверка на класирането:

Джейсън се движеше на пето място.

Момчето в черно и неговият източен „Локхийд-Мартин Прорейсър-5“ с номер 1 беше начело.

Джейсън виждаше Барнаби Бейкър — със своя кафеникав „Локхийд“ той беше втори.

Трети беше едно французче, което със своето „Рено Х-700“ настъпваше Бейкър по задния спойлер, но Барнаби успяваше да проваля всичките му опити да го надмине.

На четвърто място се движеше един червено-бял „Боинг Евърчардж-III“. Това беше болидът на Ериъл Пайпър — „Свирачът от Хамелн“.

„Браво, Ериъл — помисли Джейсън. — Не мърдай оттам.“

След това караше Джейсън, следван от Айзая Уошингтън на последното място.

Шестте болида взеха завоя в края на правата и за последен път навлязоха в тропическата гора.

Покрай водопада и отново на крайбрежната права.