Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 4
Лоис Макмастър Бюджолд
В лявата си ръка носеше нещо като куфарче, малка криофризерна кутия сякаш. Лейтенант Воринис, като всеки добър адмиралски адютант, пристъпи и протегна ръка към куфарчето.
— Да взема багажа ви, ваше височество?
А Корделия викна, силно и неочаквано:
— Не! — И дръпна куфарчето назад. После, видяла високо вдигнатата вежда на Джоул, продължи по-спокойно: — Не, благодаря ви, лейтенант. Сама ще го нося. А гвардеецът ми ще се погрижи за останалия багаж. — Кимна отсечено на момичето, а на Джоул хвърли въпросителен поглед.
Той схвана намека.
— Вицекралице, позволете да ви представя новата си адютантка, лейтенант Кая Воринис. Започна наскоро, пристигна на Сергияр няколко седмици след като вие заминахте.
Корделия беше заминала преди шест седмици, за да представи лично на император Грегор годишния доклад на сергиярския вицекрал и да прекара част от тържествата покрай Зимния празник със семейството си. Джоул се надяваше, че последното е било по-скоро освежаващо, отколкото изтощително преживяване, но предвид воркосиганското потомство, с което бе имал случай да се запознае, изтощението трудно би могло да се изключи от картинката.
— Как сте, лейтенант? Надявам се службата на Сергияр да ви хареса. Ъъ… роднина ли сте на младия граф?
— Далечна, мадам — отвърна Воринис. Джоул предположи, че този въпрос и съответният отговор отдавна са втръснали на младата жена, но поне сега момичето се справи без придружаваща гримаса.
Вицекралицата се обърна и отправи няколко думи на благодарност към почетната стража. Сержантът, горд с поверениците си, отвърна с традиционното: „Мадам, да, мадам!“, след което ги изведе от дока. Корделия ги проследи с поглед, после се обърна с въздишка съм Джоул и го хвана под ръка.
— Сериозно, Оливър, налага ли се да правиш това всеки път, когато минавам транзитно оттук? — Поклати глава. — Нали си даваш сметка, че просто ще измина разстоянието от дока за скачване до шлюза на совалката? Бедните момчета от стражата можеха да си поспят.
— Винаги сме посрещали вицекраля по този начин. Честта е както за теб, така и за тях, нали знаеш.
— Арал ви беше военният герой. Неколкократно.
Ъгълчетата на устата му се кривнаха нагоре.
— А ти не си, така ли? — После добави, воден от любопитство: — Какво има в кутията? Не е отрязана глава… отново… надявам се. — Кутията, за щастие, беше твърде малка да побере глава.
Сивите очи на Корделия блеснаха.
— Хайде и ти, Оливър. Човек носи у дома част от разчленено тяло веднъж, забележи —
