Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 2

Новата му адютантка щръкна до него.

— Почетната стража е готова, сър.

— Благодаря, лейтенант Воринис. Тръгваме.

Даде ѝ знак да го последва, излезе от контролната зала и тръгна към дока на вицекралицата. Кая Воринис съвсем не беше първата техничка, медтехничка или офицерка от разширения Имперски женски помощен корпус, която изпращаха на сергиярска служба, нито първата, която получаваше назначение в неговия офис. Но вицекралицата щеше да одобри, а това бе приятна мисъл. Е, Корделия със сигурност щеше да сподели и някоя не толкова приятна забележка за това как на родната ѝ колония Бета и на подобните ѝ прогресивни планети жените открай време участват равноправно във всички професионални сфери на живота. Откровено казано, Джоул изпитваше тайно задоволство и най-вече облекчение, че трябва да търпи жените само в рамките на работното време, а всичко, свързано с тях извън това, както на станцията, така и на планетарната база, беше пряка отговорност на майчински настроения и изключително ефективен полковник от Женския корпус.

— Никога не съм виждала вицекралица Воркосиган на живо — сподели му Воринис. — Само на видео.

Джоул си напомни да държи под контрол дългата си крачка, макар че едва ли само това бе причината за учестеното дишане на лейтенантката — по-скоро идеше реч за силно вълнение, предизвикано от предстоящата среща с обожавана героиня. Вълнение съвсем на място, ако питаха него.

— Така ли? Мислех, че сте роднина на граф Воринис и сте прекарали доста време във Ворбар Султана.

— По-скоро сме далечни роднини, сър. Виждала съм графа само два пъти. Била съм във Ворбар Султана, но повечето си време там прекарах в офисите на Операции. Назначиха ме в администрацията малко след като завърших. — Леката ѝ въздишка не криеше тайни за Джоул, защото беше идентична по съдържание с леките въздишки на предшествениците ѝ: „Още не съм служила на кораб, по дяволите.“

— Е, не се отчайвайте. Самият аз седем години служих в столицата на различни административни длъжности, военен секретар, адютант и прочие, но след това успях да си уредя три пътувания като ескорт на търговски флотилии. — А това беше най-желаната, най-активната и най-космическата служба, към която да се стреми един имперски офицер в мирно време, опит, който му спечели капитански пост, пък макар и само за едно пътуване, който той след време изтъргува за настоящата си сергиярска позиция.

— Да, ама сте били адютант на самия регент Воркосиган!

— По онова време той вече беше само министър-председател. — Джоул си позволи подобие на усмивка. — Не съм чак толкова стар. — И едва не добави: „млада госпожице!“. Изглеждаше му дванайсетгодишна и то не само заради ръста си — или по-скоро липсата му, — нито заради пола си; предшествениците ѝ бяха мъже, но и те му бяха изглеждали горе-долу на толкова. — Макар че, иронично, единственото ми участие в реални бойни действия беше точно в онзи период, докато му бях секретар — при пътуването ни до Центъра Хеген. Е, когато потегляхме натам, нямахме представа, че ще се стигне до война.