Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 27

— Да, но къде? — вметна мадам Моро.

— Този въпрос все още се обсъжда. — Всъщност изборът беше сведен до два варианта — Гридград или Нови Хасадар. Джоул би искал да се построят бази и на двете места, макар да знаеше, че това няма да се случи, поне не и едновременно. Окончателният избор се държеше в строга тайна, за да се ограничи бумът на финансови спекулации, който неминуемо щеше да последва новината.

— Стига де, със сигурност знаете нещо повече.

— Не бих се изразил така, мадам.

Кмет Йеркес го стрелна с объркана усмивка. Моро и другият кандидат-кмет, Кузнецов, изглеждаха само объркани, без придружаваща усмивка. В много отношения планетарната военна база в Карийнбург все още беше най-големият икономически субект в района, макар че в последно време за първенство се бореха разширяващата се правителствена администрация и цивилният космодрум, през който минаваше постоянният поток нови колонисти. Така или иначе, след още няколко експериментални въпроса четиримата се изнесоха към Хейнис да си опитат късмета с него. Усилията им бяха обречени, но Джоул не можеше да ги вини, че опитват.

Лейтенант Воринис, която го беше забелязала точно преди да го обградят амбициозните кандидат-кметове, дойде при него.

— Сър. Генерал Хейнис каза, че трябвало да го придружа, сър?…

— Правилно си постъпила, лейтенант.

Момичето видимо се отпусна. Джоул попита спокойно:

— Е, какво мислиш за вицекралицата сега, след като сте имали възможност да размените няколко думи?

— Не е толкова страшна, колкото си мислех. — Макар че ако се съдеше по тона ѝ, все още не беше докрай уверена в преоценката си. — Знам, че има внучета, но просто не ми изглежда като… като баба. Почти все едно… не се вписва в познатите категории, защото самата тя не им обръща внимание.

Джоул се усмихна.

— Открай време прави това. — Кимна в съгласие. — Жалко, че се запознавате чак сега, а не преди да… — „Преди половината ѝ светлина да угасне.“

— Това трудно би могло да се случи, сър.

— Така е, права си, не би могло. — Погледна над униформеното ѝ кепе. — Внимание, сетеганданци на хоризонта.

Воринис се завъртя да проследи погледа му.

Въпреки статута си на гем лорд сетаганданският консул в Карийнбург се задоволяваше с облекло по местната мода — риза и панталони, които макар и несъмнено удобни, някак съумяваха да изглеждат пет пъти по-скъпи от облеклото на всеки друг. Културният аташе на консулството, също като Хейнис, бе принуден да търпи облекло крайно неподходящо за слънчевия следобед — тъмни дрехи с тежка роба отгоре. Също гем, горкият аташе трябваше да изтърпи не само традиционното облекло, а и официалната лицева боя на своя клан — завъртулки в синьо и зелено, мацнати тук-там със златни резки в сложен рисунък, който му придаваше смътно подводен вид. Гем от по-нисша каста и на по-нисък пост обикновено минаваше с малка цветна ваденка на бузата, както беше направил консулът всъщност. Свръхнагизденият аташе или беше нервен новак, или някой началник беше пропуснал да го инструктира, което изглеждаше странно. Консулът, забелязал най-после появата на Джоул, прошепна нещо в ухото на подчинения си и го побутна към адмирала.