Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 220

— Още говори по бебешки. Няма ли най-после да каже пълно изречение? — прошепна му Корделия. Това беше новата ѝ тревога. Езиковите умения бяха единственото ранно постижение на Майлс, който със стряскаща скорост бе преминал от думи към изречения и оттам към цели монолози в стремежа си да получи някакъв контрол над своята трудна вселена.

Понастоящем Аурелия отлично въртеше възрастните на пръста си посредством комбинация от езика на тялото, лицевите изражения и оскъден речник от чудато подредени думи. Плюс вградени сирени при нужда. След малко, демонстрирайки доверие, което Джоул се почувства длъжен да оправдае, Корделия му преотстъпи щерка си и дойде негов ред да се прави на малоумния партньор в странния танц на комуникацията с Аурелия. По всичко личеше, че днес представянето му е на висотата на нейните високи стандарти.

Най-после совалката започна да се снижава към целта на пътуването. Въпреки шумното негодувание на Аурелия Джоул я върна в столчето ѝ преди кацането. Най-напред видяха бреговата линия, начупена и негостоприемна ивица от червени скали, в които вълните се разбиваха гневно. А после пред погледа им се разкри устието на залива и спокойните води отвъд.

Заливът се вдаваше дълбоко в сушата, разсичаше заобикалящите го хълмове цели двайсетина километра навътре. По-малки и по-големи носове се редуваха с дълбоки ниши и удължаваха бреговата линия още повече. Тук субтропическият пояс преминаваше в умерения, а морето и дълбоките спокойни води на залива смекчаваха допълнително климата, превръщайки мястото в райско кътче. Джоул и преди беше идвал тук с Корделия, няколко пъти, но ето че и сега усещането за ведрост и покой го заля по вече познатия начин.

На единия бряг на залива, приблизително в средата, се намираше малко село, на място, предлагащо оптималната комбинация от прясна вода, спускаща се от околните ниски хълмове, и стръмен бряг, идеален за ветроходен кей. Малката електроцентрала на Порт Славей произвеждаше сто пъти повече ток, отколкото биха могли да оползотворят хилядата обитатели на селото, но ако питаха Джоул, потреблението много скоро щеше да се изравни с капацитета на електроцентралата, много по-скоро, отколкото си мислеше Корделия. Сравнително равните терени отвъд първата линия хълмове вече приютяваха десетки малки ферми с млади лозя и овощни градини.

Вместо към площадката за кацане на селото совалката им и придружаващият я ескорт се отправиха към един нос на два-три километра по-близо до морето. Преди десетина години Корделия беше купила целия терен заедно с прилежащото заливче — единствената ѝ лична покупка на сергиярска земя. Джоул вече знаеше защо го е направила.

Дома си Корделия строеше близо до заливчето, на склона на полегат хълм с лице на изток, към морето. Докато останалите сваляха багажа от совалката и подготвяха пикника, двамата с Корделия се разходиха из строителната площадка. Четвъртитата основа бе вкопана в склона на възвишението на петдесетина метра над бреговата линия, строежът напредваше — от последното им посещение насам строителите бяха положили канализационната система. Все още нямаше работещи бани и тоалетни — за тази цел гостите можеха да използват преносимата тоалетна на строителите под къщата, — но поне личеше къде са отредените им места. Корделия бе видимо развълнувана.