Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 218

За момента Западен Гридград приличаше на военна зона повече от базата, но нещата бързо се нареждаха. Корделия го уверяваше, че било напълно нормално градските градини на снаха ѝ да изглеждат по този начин на този етап. Щяло да бъде съвсем различно, когато гигантските „къртичини“ се покрият с живите си плащове в зелено и сиво-зелено, с червено-кафяви бараярски акценти тук и там за контраст. Джоул се надяваше да е права.

Карийнбург все още надаваше вой до небесата, задето са го изоставили. Дори серията силни земетресения отпреди половин година, които напукаха тротоарите из целия град, не смълчаха хора на недоволните. Корделия редовно се хващаше за косата, но понеже в крайна сметка получаваше своето, така и не отскубна нито косъм.

Както можеше да се очаква, плъзнаха някои доста интересни слухове за връзката на вицекралицата и адмирала. Съдържанието им варираше от смехотворното до просташкото. Корделия не им обръщаше внимание. Джоул се опита да последва примера ѝ. Оказа се, че е била права. След като липсата на гневна реакция — на каквато и да било реакция всъщност — лиши клеветниците от вниманието, към което се стремяха, те се насочиха към други, по-глупави и по-доходоносни мишени. „Горките идиоти“ — бе промърморила Корделия, но не направи нищо да спаси новите жертви. Натрупаният във Ворбар Султана опит може и да не беше по вкуса ѝ, но определено си беше взела поуки от него.

Докато подорбиталната им совалка излиташе, Джоул неохотно си призна, че най-силното му чувство сега, когато напускаха новата столица и всичките ѝ местни раздори, е чувство на облекчение.

Корделия погледна през прозореца към придружаващата ги совалка на ИмпСи и въздъхна:

— С ИмпСи май никога няма да се разделим напълно.

— Така е — съгласи се Джоул. — Дори когато спреш да бъдеш вицекралицата — беше видял календара на стената в банята ѝ и оставащите дни, отбелязани с дебел червен маркер, — пак ще си останеш осиновителката на Грегор.

— И следователно потенциален лост за давление върху императора, знам, да — кимна тя и се намръщи. — При нужда Грегор знае как да отстоява своето.

— Но би било жестоко да го поставяш в такава ситуация. — Охраната на Корделия, осигурена от ИмпСи, макар да я вбесяваше, защитаваше и сърцето на Джоул, при това без допълнителни разходи за империята. Да не споменаваме собствеността и потомството ѝ. Джоул разбираше раздразнението ѝ, но и двамата знаеха, че никога не би се съгласил охраната да бъде свалена окончателно.