Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 221

Днес строители нямаше. Надвити от еволюционната надпревара за местни ресурси, всички те бяха отишли да работят върху първата клиника в селището. Е, все някога щеше да си ги върне, отбеляза с въздишка Корделия. Днес беше въодушевена от друга идея — подводна стоманена мрежа, опъната при входа на заливчето, която да създаде безопасна зона за плуване и гмуркане. Колонистите тепърва щяха да изследват подробно моретата на Сергияр, но вече беше ясно, че океанската екосистема включва доста по-едри хищници от тези, които обитаваха сушата.

— Реши ли вече къде искаш своята къща? — попита Корделия, обхождайки с поглед проскубания сиво-зелен амфитеатър, обгръщащ заливчето.

— Може би точно срещу твоята, от другата страна на залива. Харесва ми гледката към залезите. Така ще мога да се разтъпча приятно на път към теб или да мина напряко с лодка, ако времето го позволява. — Запита се колко ли време ще прекарва бъдещата му лодка на док пред нейната къща. Доста, надяваше се. — Или мога да преплувам разстоянието, ако съм в настроение за атлетически прояви.

Тя се усмихна широко.

— Идеята ми харесва.

Бяха решили да запазят най-източната част от носа за бъдещето.

Споделиха обяда си на открито с малобройния си екип от ИмпСи, който, въпреки усърдието си, така и не бе открил дори сянка от заплаха за сигурността на своята повереница. Е, поне заплаха от човешки произход. Колкото до заплахите от биологично естество, те все още представляваха една голяма въпросителна. По-късно, докато Аурелия и гвардеец Риков дремеха на сянка, Джоул и Корделия тръгнаха на разходка покрай брега на заливчето, където вече имаше отъпкана пътечка през храсталаците, и се изкатериха на носа да се насладят на невероятната гледка към водата. На изток входът на заливчето предлагаше ясен изглед към хоризонта, където морето и небето се сливаха в прозирна мъгла от синьо и виолетово.

— Това — каза Джоул, задъхан след изкачването до върха, — си е едно голямо езеро.

Корделия се засмя тихо.

— Исках да ти кажа… — сподели ѝ той почти срамежливо, — че според Гамелин, ако изкарам още един курс по биохимия и събера и редактирам в научен доклад всички свои бележки от наблюдения на терен, които му изпращам за списанието през последните две години, може да ми признаят не само бакалавърска, а и магистърска степен и да ме включат в една от докторантските си програми.

Преди няколко месеца дори самият Джоул бе спрял да се преструва, че това е „просто хоби“. Новината изобщо не изненада Корделия и тя отвърна с усмивка:

— Студент, който вече умее да мисли и да пише, който може да организира голяма научна експедиция и до най-екзотичното място, докато едната му ръка е вързана зад белязания от изгаряния гръб — е, белезите вече почти не личат, — който с лекота би могъл да ръководи цял факултет, а защо не и университет, ако поиска…