Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 181

— Нула жертви.

— Амин — изръмжа Фьодор и кимна енергично. Още не беше изрекъл гласно: „Казах ти аз, че така ще стане“ по повод раздуващото се като балон събитие, но няколкото многозначителни паузи на подбрани места в разговора бяха достатъчно красноречиви. Веща усмивка разтегли лицето на Майлс.

— Организационният комитет назначи офицер по сигурността — сериозно го уведоми Кая. — Той държи връзка с градската гвардия и така нататък. Не, питам ви сериозно, какво бихте искали най-много?

Комитетът явно бе пратил Кая като съгледвач със задача да събере информация по този жизненоважен въпрос. Логичен избор, като си помислиш. Джоул превключи мозъка си на по-висока скорост. Естествено, първото, за което се сети, бе свободен ден с Корделия в Колиба №1 на брега на езерото Серена, подарък, който очевидно не можеше да си поиска. Второто беше свободен ден, който да прекара сам на някое тихо място, точка. Настанен удобно с последния брой на университетското научно списание и неговите безкрайно интересни статии. Една разходка в провинцията също се класираше в челните места, за предпочитане с Корделия… пикник за двама, а не за две хиляди. Би могъл да продължи в същия дух, но нямаше смисъл.

Кая явно се надяваше на нещо простичко и осъществимо, например бутилка с любимия му алкохол — нулева вероятност, — разходка с пони или нещо такова. И ако не ѝ дадеше отговор или поне насоки, рискуваше да го изненадат с бог знае какво.

Колебанието му бе продължило твърде дълго. Фьодор, самият той ветеран с десетилетен опит в празненствата по случай нечие повишение и церемониите при смяна на командването, и несъмнено досетил се за настоящата дилема на Джоул, изсумтя дружески и каза:

— Какво стана с онази твоя шантава идея да си подариш син за петдесетия рожден ден, Оливър? Макар че такъв подарък не е по силите на организационния комитет. Освен ако не осиновиш някой от младшите офицери, което, повярвай ми, би ти спестило куп междинни неприятности.

Майлс застина, после примигна като гущер.

— Сериозно? Майка ми ли ти промива мозъка, Оливър?

„По много начини.“

— Рекламира новия репродуктивен център на всеки, който е склонен да я чуе. Стане ли дума за това, превключва на бетански режим. — Две съвършено правдиви твърдения.

— Но това как се връзва със… — Не довърши, приковал Джоул с онзи всепронизващ лазерен поглед, до който прибягваше при нужда, най-често точно когато си мислиш, че рови в противоположната посока.

„Трябва да поговорим“ — помисли си Джоул. А после: „Не, не трябва.“ Нямаше да е тук, във всеки случай.

— Само не забравяйте — каза той на Кая, — че нямам място да съхранявам големи неща. — Поне що се отнася до апартамента му, макар че вероятно би могъл да използва някое прашно кьоше в базата за съхранението на предмети с калибъра на бойна совалка например. За негово облекчение, Фьодор не изтъкна тази възможност.

— Ако искате подаръкът да е изненада, по-добре се допитайте до майка ми — предложи услужливо Майлс.

Кая се замисли над предложението.

— Е, да, двамата се познавате отдавна, така че…