Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 153

— Така значи — каза студено Нойс. — Излиза, че прословутата ви демократичност е една преструвка, нали, вицекралице? Пет хиляди гласа не струват нищо пред думата на един вор.

— Вижте. — Корделия се наведе напред и стисна ръце върху плота на бюрото. — Проблемът няма политическо решение, защото самият той не е политически. Астероидите… хората на адмирал Джоул могат да се справят с астероидите, и слава богу. Но не и с вулканите. Въпрос на разлика в мащаба. — Е, освен ако астероидът не е с размерите на планета, но Корделия се бе научила да не подкопава собствените си аргументи с прекомерна прецизност. — Грегор дава големи правомощия на вицекралската администрация, но не и суперсили. Не мога да спра континенталния дрейф. — След миг добави замислено: — Което би било пагубно в дългосрочен план за здравето на сергиярската биосфера, дори ако можех.

— Но можете да спрете преместването на столицата — каза Кузнецов.

„Ако бях късогледа, зла или глупава — несъмнено.“ Корделия въздъхна и побутна четеца с подписите към неговите приносители.

— Предлагам да отнесете петицията си до ръба на кратерната калдера и да я представите на вулкана. От него, а не от мен, зависи дългосрочният резултат. Макар че ако ви се стори, че получавате отговор, бягайте.

— Много смешно — каза Кузнецов с разбираема горчивина. — Жалко, че виждате икономическата катастрофа, която ще се стовари върху жителите на Карийнбург, като шега.

— Не преувеличавайте. Да, немалък брой хора няма да спечелят толкова много от града, колкото са планирали. Но това далеч не означава масов глад.

Изпълнена с негодувание, Нойс взе с яден жест четеца.

— Това не е краят на разговора ни, вицекралице.

„Де този късмет.“

— Самата аз също обичам Карийнбург. Дворецът е мой дом, който пази някои от най-щастливите спомени в живота ми. — Както и най-съкрушителния, но това не беше тяхна работа. — Ще ми е трудно да го оставя, много трудно. С Арал винаги сме давали мило и драго за този град. Но ако искам да дам най-доброто от себе си за неговите хора, ще трябва да ги науча да не обричат бъдещето си заради невъзвръщаеми загуби.

Кметът и съветничката, осъзнали, че проблемът няма да бъде решен днес, най-после си тръгнаха, ядосани и мърморещи. Но важното бе, че си тръгнаха, което означаваше, че същото може да направи и тя.

Малко по-късно Корделия излезе от кабинета си и завари Блейз да си приказва с Айви. Освен тях в приемната нямаше никого.

Айви вдигна поглед.

— Тръгвате ли? Приятно пътуване!

— Благодаря. По всичко личи, че ще е изключително интересно.

— Едва ли ще ви трябва пресаташе? — попита със смътна надежда Блейз.