Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 121

— Тогава защо не го направихте, докато татко беше още жив? — попита с още по-жален глас Майлс откъм сенките.

Този въпрос беше по-труден.

— Говорихме за това няколко пъти. Той смяташе, че е твърде стар да започва такъв дългосрочен проект. — „Дали пък не е бил по-умният от двама ни?“ — Ако беше доживял да се приберем окончателно у дома, може би щях да го убедя, да му го представя като, хм, като пенсионерско хоби, да речем. — Или пък не. Корделия беше с единайсет години по-млада от Арал, дори ако не включваха в сметката нейната бетанска продължителност на живота. Или пък просто не бе искал да дава още заложници на съдбата. Смъртта произлиза от живота неизбежно, а с нея и скръбта. Това май не беше нещо, което да споменава пред Майлс, който вече бе умрял веднъж. Току-виж го приел лично. И с основание може би.

— Значи се прибираш у дома? Пенсионираш се?

Не беше ли споменала за тази част от плановете си в съобщението? Май трябваше да хвърли още един поглед на записите. Вече не помнеше на кого какво е казала.

— Не, оставам на Сергияр. Тук ми харесва всичко освен името. — Запита се дали не би могла да промени и това, сега, когато дори редактираната версия за престолонаследника Серж бавно се заличаваше от бараярската родова памет. Много му здраве. — Бараяр беше мой дом, докато Арал беше там. Сега… — Нямаше да каже: „Сега съм по-свободна“, макар точно така да се чувстваше.

Гласът на Майлс стана почти микроскопичен:

— Той още е там, в известен смисъл.

Имаше запазен за нея парцел до гроба на Арал над дългото езеро във Воркосиган Сърло. И това ложе ли се канеше да изостави? Побиха я ледени тръпки при мисълта, че предвид здравословните проблеми на Майлс тя може и да го надживее. В този смисъл никоя бъдеща промяна в крайната ѝ дестинация не би могла да го смути, но нямаше смисъл да го тревожи с това сега. Спря се на следното:

— От цял Бараяр, който обичаше до дъното на душата си, кога страстно, кога безстрастно, кога с болка, Арал най-много обичаше езерото. Прекрасно е, че намери там последния си покой. — После добави експериментално: — Но аз предпочитам да съградя един по-жив паметник в негова чест.

— Мм. — Майлс, изглежда, прие това като утешителна мисъл, романтична по бараярски. Подходът „правя всичко това за Арал“ току-виж свършил работа, помисли си тя и отпи от виното, за да скрие лицето си.

— Наистина ли вярваш, че ще се справиш тук? Толкова далече?

Загубата на единия родител често изпълва детето — без значение на каква възраст е самото то — със страхове за другия. Научила бе това, когато беше много по-млада от Майлс. Арал също бе станал свидетел — едва единайсетгодишен — на политическото убийство на майка си, макар че баща му, граф Пьотър… е, той беше единствен по рода си като родител, нали така. Затова Корделия отлично разбираше внезапното желание на сина си да я прибере на сигурно място, да я заключи в сейф. За сигурността нямаше да спори. От мисълта за сейф я хващаше клаустрофобията.