Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 119

Парад от спомени се зареди пред вътрешния ѝ поглед, всичките свързани с един по-млад Майлс, разтревожен и криещ от нея тревогите си. Тя ги прогони решително. „Забрави и прости.“ Или опитай поне. Заведе ги без коментар до любимото си място в задната градина, като се отби пътьом в кухнята да грабне бутилка вино и три чаши — обслужващият персонал отдавна си беше тръгнал. В меките сенки на разноцветните градински лампички тримата си придърпаха столове около една малка маса, Майлс отвори виното и наля. Своето разплиска, на майка си наля почти до ръба, а чашата на Екатерин остана наполовина пълна, или наполовина празна, може би; след кратко колебание тя взе бутилката от Майлс и си доля догоре.

— Възползвам се от твоята градина ежедневно — каза Корделия на снаха си. — Посрещам гости, провеждам работни срещи, а понякога просто сядам да си почина. Обичам това място.

Усмивката на Екатерин стана по-широка и по-жива.

— Благодаря. Може да използвам престоя си тук, за да внеса някои промени.

— Всъщност, щом така или иначе си тук, има един друг проект, който може да ти се стори интересен. Проектът за базата в Гридград вече е в ход и следващата ми цел е да преместя там планетарната столица, докато още мога. Което, освен многото други неща, ще означава и нов вицекралски дворец. С нова градина в съвсем различна климатична зона, която няма нищо общо с тукашната полупустиня.

— Наистина звучи интересно — каза неангажиращо Екатерин. — Но не знам колко дълго ще останем. А и не планирах да тормозя персонала ти с децата.

Тоест, разшифрова го без усилие Корделия, самата Екатерин би имала нужда от хора, които да ѝ помогнат за това начинание.

— Добре тогава, ще видя каква помощ мога да ти осигуря. — Корделия изрита обувките си и размърда пръсти. — Изненадата беше чудесна и аз много ви обичам всичките, Майлс, но в момента наистина съм много заета. Обикновено разполагам с няколко седмици да си разчистя графика за семейна визита. — Ясно ѝ бе, че няколкото пролуки, които беше маркирала за Оливър, първи ще станат жертва на нововъзникналата ситуация. По дяволите.

Екатерин хвърли поглед на съпруга си, който не отпиваше от виното и вместо това разтриваше глезена си. Беше твърде лоялна да каже нещо от сорта: „Предупредих го, че идеята е лоша“, но Корделия лесно разчете посланието и без да е изречено на глас. Продължи:

— Кутия шоколадови бонбони е прекрасен подарък, но на мен ми трябва кутия с водопроводчици. Не ти се намира подръка производител на строителни материали, нали, Майлс?

— Уви, не — отвърна синът ѝ. — Защо не попиташ Марк?

— Вече пробвах, но още не съм получила задоволителен отговор.

— А. — Майлс се размърда неспокойно. Вероятно търсеше повод да повдигне вълнуващата го тема, каквато и да беше тя. Екатерин се облегна назад и отпи от виното си, видимо решена да не му помогне.

Поради липса на лесно въведение Майлс се задоволи с наличното:

— И… каза ли на Марк за този свой план да се оттеглиш от поста си? И за другия, хм, по-личен план?

Корделия подозираше, че вторият въпрос го вълнува много по-силно от първия.