Читать «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)» онлайн - страница 328

Хусиах чу тътена на земята. Излезе от пещерата и се изправи срещу вятъра, носещ мириса на приближаващата се буря. Заслуша се, сетне се извърна към преродената.

— Време е — заяви той.

— Време?

— Време за Светото изпитание, за което те подготвях. Последвай ме. — Двамата започнаха да се спускат към долината.

Дурл прочете разтревожено доклада на съгледвачите.

— Цялото убежище е било разрушено? Но какво е станало? — изпука неговият синтезатор, предавайки степента на гнева му.

Помощникът му се поклони върху предните си, лишени от хитинова обвивка крака.

— Съжалявам, посланик. От известно време нямахме връзка с тях — вниманието ни бе насочено как да разположим кораба на най-подходяща орбита и да го прикрием там. Когато възстановихме връзката, оказа се, че никой не отговаря. Пратихме съгледвачи, за да проверим какво е станало, и открихме, че убежището е разрушено.

— Не. Не. Ти ме уверяваше, че храмът е свещено място — че битианците няма да посмеят да го нападнат, независимо от последствията.

— Храмът все още е там, ваше великолепие. — Въпреки че помощникът се стараеше да запази самообладание, лицето му бе изкривено от уплаха.

— Това е истинско бедствие. То ще ни върне назад с години. — Дурл обърна гръб на своя подчинен.

— Намерихме само това на мястото — помощникът пропълзя напред, пусна един предмет на пода и бързо отстъпи.

Дурл се наведе и го вдигна. Фасетните му очи мигновено разпознаха емблемата на доминиона.

— Тези проклети Рицари! — хвърли ядно пластината към стената.

— Но как са разбрали?

— Няма значение. След като знаят това, лесно ще се досетят и за останалата част от плановете ни. Имаме само една възможност. — Дурл се изправи в целия си ръст. Въпреки че по принцип военната каста притежаваше по-едри и мускулести тела от останалите, Дурл бе доста внушителен. Плочите на маската му се преподредиха, и когато помощникът намери сили да вдигне очи към него, нададе уплашен вик и заотстъпва чевръсто назад.

Новините достигнаха „Раздвоен език“ почти със същата бързина, с която и останалите кътчета на Сасинал. Тед тъкмо уговаряше прекарването на поредната пратка с контрабандни стоки, когато дочу слуха. Двамата с търговеца оставиха полупразните шишета и се отправиха към доминионските казарми в Южния квартал.

На вратата ги спря строен младеж със светлосини очи.

— Капитан Сторм ли? — отвърна той в отговор на запитването им. — Излезе на патрулна обиколка.

— Не ми ги разправяй тези. Той ми обеща да ни прибере, когато удари часът, и трябва да ти кажа, че вече е ударил.

Младият мъж ги изгледа стреснато.

— За какво говорите?

— Отведи ме при твоя командир, приятелче. Нямам намерение да разправям тази история два пъти.

Роулинс помисли за миг, сетне ги поведе към Кевин.

Кевин седеше на отсрещния край на масата в заседателната зала и ги разглеждаше свъсено.

— Не разбирам защо смятате, че личните обещания на капитан Сторм обвързват и нас, независимо от повода, по който са били дадени — повдигна брадичка той, сякаш се опитваше да улови миризмата на двамата мъже, застанали от другата страна на масата. Би могъл. По лицата им се стичаше пот, а ръцете им видимо потреперваха.