Читать «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)» онлайн - страница 326

Двамата се сблъскаха и от силното сътресение някои от системите в костюма на Джек се изключиха. За един кратък миг задната камера престана да подава образ. Джек се завъртя в кръг, покосявайки всичко наоколо с лазера на дясната ръка. Чудовището го удари отново и този път дъхът на Джек секна.

„Ставай, господарю“.

Фантом се пресегна към него. Замаян, изгубил сили, Джек лежеше безпомощно в тази обвивка от машини и електронни вериги. Успя да се изправи, размърда леко крак, холограмата улови движението и го превърна в могъщ ритник. Берсеркерът отново нададе рев. От задния му крак бликна жълтеникавозелена кръв.

Берсеркерът го вдигна на ръце и го запокити. Джек се блъсна в скутера и го отметна назад. Машината изригна в пламъци и Джек се дръпна, олюлявайки се, за да не го засегне експлозията.

Берсеркерът се прокрадна зад него и го вдигна за втори път.

Едва сега Джек си даде сметка за невероятната мощ на чудовището. Завладя го страх. Един от датчиците се беше откачил и сега десният му крак беше безжизнен.

„Не мога да помръдна. Изгубих мощност.“

„?“

Фантом вече му бе помагал веднъж при подобен проблем. В Лазертаун.

„Енергийното захранване на десния крак е прекъснато. Не мога да поставя датчика.“

„?“

„По дяволите, фантом. Чуй ме… спомни си.“ — Земята под него се въртеше. Едва ли щеше да издържи още едно хвърляне.

„Не, господарю. Ти си този, който не може да ме чуе.“

Гласът на фантом отекна и в най-далечните кътчета на съзнанието му.

„Пусни ме тогава. Остави ме на мира. Ти ме плашиш повече от тези, с които трябва да се бия.“

По лицето му се стичаше кръв и пот. Но знаеше, че фантом е прав. Не биваше да се страхува от него. Трябваше да му позволи да навлезе свободно в съзнанието му. Гласът на фантом беше променен, издаваше неговата зрелост. Той затвори очи и потърси вътре в себе си фантом, както удавник търси близката суша.

Джек нанесе удар с левия крак. Десният последва колебливо движението. Усещаше го някак странно, сякаш беше изтръпнал. Кракът му се движеше само защото се движеше и костюмът. Берсеркерът се олюля под тежестта на ритника. Джек започна да го рита яростно.

Чудовището го пусна.

Джек падна долу и се претърколи. Успя да сгъне под себе си левия крак. Десният отново го последва с известно забавяне. Той се изправи и се опита да възстанови равновесието си, забелязал, че гущерът се хвърля към него. Вдигна ръкавицата пред себе си. Берсеркерът разтвори окървавената си паст и отвътре се показаха два реда остри като бръснач зъби. Джек стреля право в зейналото гърло.

Дори след това чудовището успя да нанесе два страховити удара, преди да издъхне.

Джек се приближи, олюлявайки се, към последните два оцелели костюма. Мъжете вътре бяха мъртви. Въпреки това той ги изпепели, страхувайки се от онова, което би могло да се храни от вкочанената им плът. След това, пак с помощта на лазера, запали храсталаците наоколо и пожарът, който последва, бавно и неумолимо погълна пясъчното убежище и костюмите.

Когато приключи, свали шлема и започна да повръща на тревата пред главната порта на храма.