Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 39

— От колко време искаш да станеш писател?

— Предполагам, откакто се помня.

— Предполагаш?

— Не знам! — Ама защо разговорите с учителите винаги се въртят в порочен кръг?!

— Защо?

Сядам върху ръцете си и се вторачвам в някаква точка пред мен. Нямам еднозначен отговор на този въпрос. Изразът „Аз съм гений и светът ще изгуби много, ако остане без думите ми“ звучи твърде претенциозно, пък и не е истина. „Обичам книгите и искам да напиша най-великия американски роман“ е по-вярно, но това е желанието и на всички съученици от курса, защото защо иначе биха дошли тук?! От друга страна, защо изобщо ми задава този въпрос? Не може ли просто да ми каже, че трябва да стана писател?

В резултат на всички тези размисли не казвам нищо. Само ококорвам многозначително очи.

Ефектът от тази моя реакция се оказва доста интересен. Виктор Грийн започва да се помества неудобно в стола си, а след това да отваря и да затваря някакво чекмедже.

— А вие защо имате тези мустаци? — питам.

— Мммм? — покрива той устни с пръстите си.

— Да не би да смятате, че мустаците са част от самия вас? — Никога досега не съм говорила с учител по този начин, но, от друга страна, не може да се каже, че съм на училище. Това е семинар. И кой е казал, че тъкмо Виктор Грийн е висшият авторитет?

— Не харесваш ли мустаците ми? — пита внезапно.

Хей, почакайте малко! Ама Виктор Грийн е суетен!

— Разбира се — отговарям, но си мисля, че суетата е огромна слабост. Това е пукнатината в бронята на всеки човек. Ако си суетен, трябва да сториш всичко по силите си, за да не го показваш.

Привеждам се леко напред, за да подчертая възхитата си, и допълвам:

— Мустаците ви са адски страхотни!

— Наистина ли мислиш така? — повтаря той.

Боже! Ама че кутия на Пандора! Само ако знаеше как се бъзикаме с неговия мустак двамата с Райън! Аз даже му дадох име — „Уолдо“. Обаче Уолдо не е някакъв си обикновен мустак. Той може да предприема свои приключения без участието на Виктор. Той ходи в зоологическата градина и в „Студио 54“, а онзи ден дори отскочи до „Бенихана“, където главният готвач го взе за парче месо и без да иска, го накълца.

Обаче Уолдо бързо се възстанови. Той е безсмъртен и не може да бъде унищожен!

— Този ваш мустак — продължавам — е нещо като моето желание да бъда писател. То е част от мен. Не знам каква бих могла да бъда, ако не исках да стана писател. — Изричам тези тържествени слова ужасно убедено и Виктор кимва.

— В такъв случай всичко е наред — казва.

Усмихвам се.

— Просто се притеснявах, че си дошла в Ню Йорк, само и само да станеш известна.

Какво! Сега вече е мой ред да се шашна. И може би мъничко да се обидя.

— И какво общо има желанието ми стана писател с желанието ми да се прочуя? — питам.

Той облизва устните си и отговаря:

— Според някои хора писането носи слава. И те допускат грешката да си мислят, че то е добро средство за придобиването й. Но са невероятно далече от истината. Писането е единствено упорит труд. Години наред упорит труд, които обаче не гарантират, че човек става наясно с онова, което иска да постигне.