Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 39
Кандис Бушнел
— От колко време искаш да станеш писател?
— Предполагам, откакто се помня.
— Предполагаш?
— Не знам! — Ама защо разговорите с учителите винаги се въртят в порочен кръг?!
— Защо?
Сядам върху ръцете си и се вторачвам в някаква точка пред мен. Нямам еднозначен отговор на този въпрос. Изразът „Аз съм гений и светът ще изгуби много, ако остане без думите ми“ звучи твърде претенциозно, пък и не е истина. „Обичам книгите и искам да напиша най-великия американски роман“ е по-вярно, но това е желанието и на всички съученици от курса, защото защо иначе биха дошли тук?! От друга страна, защо изобщо ми задава този въпрос? Не може ли просто да ми каже, че
В резултат на всички тези размисли не казвам нищо. Само ококорвам многозначително очи.
Ефектът от тази моя реакция се оказва доста интересен. Виктор Грийн започва да се помества неудобно в стола си, а след това да отваря и да затваря някакво чекмедже.
— А вие защо имате тези мустаци? — питам.
— Мммм? — покрива той устни с пръстите си.
— Да не би да смятате, че мустаците са част от самия вас? — Никога досега не съм говорила с учител по този начин, но, от друга страна, не може да се каже, че съм на училище. Това е семинар. И кой е казал, че тъкмо Виктор Грийн е висшият авторитет?
— Не харесваш ли мустаците ми? — пита внезапно.
Хей, почакайте малко! Ама Виктор Грийн е
— Разбира се — отговарям, но си мисля, че суетата е огромна слабост. Това е пукнатината в бронята на всеки човек. Ако си суетен, трябва да сториш всичко по силите си, за да не го показваш.
Привеждам се леко напред, за да подчертая възхитата си, и допълвам:
— Мустаците ви са адски страхотни!
— Наистина ли мислиш така? — повтаря той.
Боже! Ама че кутия на Пандора! Само ако знаеше как се бъзикаме с неговия мустак двамата с Райън! Аз даже му дадох име — „Уолдо“. Обаче Уолдо не е някакъв си обикновен мустак. Той може да предприема свои приключения без участието на Виктор. Той ходи в зоологическата градина и в „Студио 54“, а онзи ден дори отскочи до „Бенихана“, където главният готвач го взе за парче месо и без да иска, го накълца.
Обаче Уолдо бързо се възстанови. Той е безсмъртен и не може да бъде унищожен!
— Този ваш мустак — продължавам — е нещо като моето желание да бъда писател. То е част от мен. Не знам каква бих могла да бъда, ако не исках да стана писател. — Изричам тези тържествени слова ужасно убедено и Виктор кимва.
— В такъв случай всичко е наред — казва.
Усмихвам се.
— Просто се притеснявах, че си дошла в Ню Йорк, само и само да станеш известна.
— И какво общо има желанието ми стана писател с желанието ми да се прочуя? — питам.
Той облизва устните си и отговаря:
— Според някои хора писането носи слава. И те допускат грешката да си мислят, че то е добро средство за придобиването й. Но са невероятно далече от истината. Писането е единствено упорит труд. Години наред упорит труд, които обаче не гарантират, че човек става наясно с онова, което иска да постигне.