Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 25

Ситуацията е крайно притеснителна. С колебливо гласче, предназначено да покаже, че се надявам да не я притеснявам, изричам:

— Саманта Джоунс? Само искам да…

Тъкмо се каня да кажа, че съм дошла да й върна двайсетте долара в плик, когато жената ми показва диванчето отсреща и вдига телефона.

— Посетител за Саманта — изрича с тих вой в слушалката. Пита ме за името и кимва. — Асистентката й ще дойде да ви вземе — допълва уморено. После вдига книга с меки корици и започва да чете.

Рецепцията е украсена с рекламни плакати, някои от които като че ли датират чак от 50-те години. Определено съм изненадана, че Саманта Джоунс си има собствена асистентка. Не ми изглежда достатъчно стара, за да бъде шеф на когото и да било, но може би братовчедка й Дона Ладона не ме е излъгала, когато ми каза, че тя е „важна клечка в рекламата“.

След няколко минути се появява млада жена, облечена в тъмносин костюм, светлосиня риза с две връвчици, завързани по средата, и сини мокасини.

— Последвайте ме! — заповядва. Аз скачам и се понасям след нея през лабиринт от работни килийки, звънящи телефони и крясъците на някакъв мъж.

— Като гледам, тук май на никого не му е весело — решавам да се направя на умница аз.

— Защото наистина не ни е весело — срязва ме асистентката и се заковава пред вратата на малък офис. — С изключение на Саманта — добавя. — Тя винаги е в добро настроение.

Саманта вдига глава и ми прави знак с ръка да седна на стола пред нея. Разположена е зад огромно бяло бюро и носи тоалет, който е почти идентичен с този на асистентката й, само дето подплънките на сакото й са доста по-големи. Вероятно такъв е йерархичният код — колкото по-големи са подплънките ти, толкова по-важна клечка си. Притиснала е между главата и рамото си огромна слушалка и нарежда в нея:

— Да, разбира се, Глен. — Размахва странно ръка. — Сенчъри Клуб е идеален. Само дето не виждам защо цветята трябва да бъдат подредени във формата на бейзболни топки… Да, знам, че такова е желанието на Чарли, но винаги съм смятала, че сватбата би трябвало да бъде ден на булката… Да, естествено… Съжалявам, Глен, обаче имам среща. Налага се да затварям — завършва с все по-нарастващо раздразнение. — Ще ти звънна по-късно. Обещавам.

Подбелва очи, трясва слушалката на телефона и тръсва глава.

— Майката на Чарли — пояснява. — Сгодени сме от някакви си две минути, а тя вече ме подлудява. Ако някога се оженя повторно, ще пропусна годежа и ще отида директно в градския съвет. В мига, в който се сгодиш, ставаш публична собственост.

— Но така не би могла да имаш този пръстен — изричам неловко, изпълнена с неочаквано страхопочитание пред Саманта, нейния офис и бляскавия й живот.

— Е, може би си права — съгласява се тя. — Сега само да можех да намеря някого, на когото да отдам под наем апартамента си…

— Няма ли да се местиш у Чарли?

— Господи, ама ти наистина си пиле голишарче! — разсмива се тя. — Когато разполагаш с апартамент като моя, с фиксиран наем, който при това е само двеста двайсет и пет долара на месец, никога не трябва да се отказваш от него!