Читать «Проектът „Медуза“» онлайн - страница 19
Джон Нанс
Джери се поколеба, не знаеше какво трябва да й каже. Тя бе проявила желязна воля и настоятелност, за да се качи на борда; бе необходим половин час да открият служителя по договора във Вашингтон и да получат одобрението му. Д-р Макой — бе казал той на Скот — е напълно права.
— Договорът ясно посочва, че се разрешава на НОАА да добавя товари — бе казал той. — Прочетете проклетия договор. Така правят професионалистите.
Скот се бе почувствал в неудобно положение. Джери забеляза същия стоманен поглед на Линда Макой и трябваше да се пребори с желанието си да извърне глава.
— Ами… — започна той.
Тя погледна към пилотската кабина.
— Не съм чувала за вашата компания. Той ли е собственикът?
Джери кимна и забеляза, че погледът й отново се бе впил в него, а изражението й бе непроницаемо.
— Не е ли малко млад, а?
Джери сви рамене.
— Скот е на трийсет и една години, но е бивш военен от самолетоносачите, капитан трети ранг. Летял е на „Томкет“. И е страхотен пилот.
— Колко самолета имате?
— Само този… На лизинг. Компанията е наистина малка.
Тя кимна.
— Очевидно, а това обяснява защо се разтревожихте толкова дали да превозите палетите ми.
— Той не искаше да рискува с този договор. Той е… наистина е много важен за нас.
Джери Крисчън изведнъж се почувства много неловко. Прокара пръстите на дясната си ръка през непокорната четка, която при него минаваше за коса, и още веднъж погледна товара й.
— Що за изследвания правите, докторе?
Тя се подпря отново на борда на отсека и го изгледа без да отговори, а дясната й ръка разсеяно дърпаше напред-назад ципа върху нагръдното джобче на комбинезона.
Джери опита отново:
— Искам да кажа, чух, че е нещо, свързано с Антарктида.
Тя отново погледна напред, след това се обърна обратно към Джери и пак впи поглед в него.
— Той не възнамерява да се връща, нали? — попита тя.
— Ами… — понечи да каже нещо Джери, учуден как бе успяла да разбере толкова бързо.
— Разбирам ви, момчета — тревожите се, че сте оставили другия товар, но не можете да се върнете, преди да ме откарате до Денвър. Тук, в тези палети имам захранвани с батерии уреди, за които времето може да се окаже критично важно.
Джери сви рамене.
— Аз не съм командирът. Това е… искам да кажа, че не аз вземам решенията.
Тя кимна и леко се усмихна.
— Окей, тогава ще се наложи още веднъж да разговарям с онзи, който ги взема.
Четвърта глава
Флотският дежурен офицер, който бе открил издайническия връх в графиката от записа на гама-лъчението, седеше пред работната си станция в ъгъла на трейлъра и се чувстваше все по-изплашен с повишаването на шума и бъркотията. Но го плашеше не толкова възможността годни за ядрено оръжие изотопи да са извън контрол, колкото ясното усещане, че бе хвърлил бомбичка пиратка сред стадо бизони, които сега препускаха с тежките си туловища във всички посоки. Тъй или иначе щяха да го премажат.
В командния пулт на флотския трейлър бяха вградени пет клетъчни телефона и всички бяха в действие, заедно с още три други преносими апарата, донесени от хората на ФАА и новопристигналия агент на ФБР. Флотският специалист бе изтървал вече броя на обясненията си как е засякъл радиоактивния материал — повторил бе стотина пъти на всички в трейлъра плюс още дузина във Вашингтон, освен това по секретна линия прати факс с информацията до щаба на флота в Пентагона. Освен флота, донякъде вече бяха замесени също ВВС и сухопътните сили, както и Съветът за национална сигурност, Комисията за ядрен контрол, Сикрет сървис и Митническата служба. Никой не постави под съмнение заключението му. Всички усилия бяха насочени към това да бъде разкрито къде бе изчезнал източникът, записан от апарата; бяха идентифицирани не по-малко от двайсет и пет пътнически самолета, излетели по времето, когато засечената радиация бе спаднала до нулата.
