Читать «Проектът „Медуза“» онлайн - страница 18

Сега също се бореше да овладее ситуацията и да мисли. Ако чиновникът от Вашингтон, наблюдаващ изпълнението на договора, откриеше грешката им преди да могат да я оправят, ситуацията наистина можеше да излезе извън контрол. Опита се да не мисли какво висеше на косъм. Договорът, парите, единственият шанс да останат в бизнеса — всичко това изведнъж бе опасно застрашено.

Скот размаха книжата в посока към пилотската кабина.

— Най-добре да се свържем с агента по флайтфона. Навярно ще се наложи да се върнем.

Крисчън посегна да спре работодателя си.

— Ъ-ъ-ъ, Скот, доктор Макой няма да се зарадва много на това. Нейният товар също е с висок приоритет.

— Тя не е главният клиент! — сопна се Скот и съжали за тона си. — Взехме нещата й само защото бе толкова настоятелна и имаше право — договорът наистина позволява добавки към товара.

Последва миг на неловко мълчание, след което заговори Джери:

— Винаги си си падал по хубавите жени — рече той с надеждата да предизвика усмивка.

Такава не последва. Объркването на Скот бе пълно. Съзнанието му бе обсебено от мисълта, че цялата изминала година на борба не е била нищо друго, освен къщичка от карти, която рухва пред очите му. Защо изобщо му хрумна глупавата идея, че може да основе авиокомпания, за бога? Цялото му наследство беше на път да отиде в канала и той може би беше безсилен да го спре.

Скот изведнъж вдигна глава.

— Какво?

— Нищо — отвърна бързо Джери. — Просто исках да… ъ-ъ-ъ… отбележа, че, нали разбираш, връщането ни няма да се приеме добре от докторката.

Скот кимна рязко и се обърна, изненадан да види самата Линда Макой, застанала в предната част на тясната пътечка между борда и двата товарни палета, които така отчаяно се бе стремила да качи на самолета. Не би могла да ги чуе поради външния шум от въздушния поток, заключи Скот, но въпреки това се почувства смутен — особено след като се обърна странично, за да мине покрай нея, маневра, при която телата им се докоснаха достатъчно дълго, за да усети той остро колко бе надарена. При обичайна ситуация щеше да му бъде забавно и тайничко щеше да е доволен. Но сега можеше да мисли единствено за изоставения товар и за надвисналите последици.

— Извинете, докторе — задавено каза той и извърна поглед от нея, — но трябва да се обадя по телефона.

— Мога ли да помогна с нещо? — попита Макой, прилепена към борда, за да не придава на сблъсъка им по-интимен характер, отколкото вече се бе получил.

Скот поклати глава и забърза към вратата на кабината, последван от приведената длъгнеста фигура на Джери Крисчън, чийто поглед проследи бързото завръщане на командира в кабината; знаеше, че приятелят му е разтревожен и ядосан.

Линда Макой остана до палетите си и блокираше пътя. Обърна се към бордовия инженер и срещна за няколко мига погледа му, опитвайки се да отгатне дълбочината на злочестината му.

— Какъв е всъщност проблемът? — попита тя.