Читать «Синьо злато» онлайн - страница 207

— Някой има ли оръжие?

Пазачите, обезоръжили Завала, бяха приели, че след като Остин не държи оръжие в ръка, той не носи такова. Но пистолетът на единия близнак още беше скрит под ризата му.

— Аз имам — каза той, — но би било самоубийство, да се опитаме да се измъкнем оттук със стрелба.

— Нямам такива намерения. Дай го, моля те!

Остин неохотно подаде оръжието. В замяна, тя бръкна под мантата си и му подаде жълт плик.

— Всичко е тук, Кърт. Пази го като очите си!

— Какво има вътре?

— Ще разбереш, когато го подариш на света. — Тя го целуна дълго и страстно. — Съжалявам, но ще трябва да отложим нашата среща — каза тя с усмивка. После се извърна към останалите: — Сбогом, приятели. Благодаря ви за всичко!

Обречеността в гласа й не можеше да се скрие. Остин изведнъж проумя, че тя не очаква да бъде спасявана.

— Влизай! — викна той и понечи да я хване за ръката.

Тя лесно се измъкна и погледна часовника си.

— Разполагате точно с пет минути. Използвайте ги!

После натисна бутона за нагоре. Вратата се затвори и кабината бързо изчезна от погледите. Пазачите насочиха вниманието си към асансьора, Франсешка измъкна пистолета и стреля в таблото с бутоните. После направи същото и с бутоните на товарния асансьор и пусна пистолета на пода. Докато Бринхилд и останалите пазачи тичаха насам, из цялото помещение се разнесе ниския рев на мощна сирена.

— Какво направихте? — викна Бринхилд.

— Това е петминутното предупреждение — извика Франсешка в отговор. — Реакцията е в пълен ход. Нищо вече не е в състояние да й попречи.

— Обещахте да я спрете, ако пусна приятелите ви!

— Излъгах — изсмя се Франсешка. — Нали вие сама ми казахте да нямам доверие никому.

Техническият персонал пръв осъзна мащаба на бедствието и възползвал се от суматохата, тихомълком се насочи към вита аварийна стълба, която водеше към повърхността през отделна шахта. Директорите забелязаха бягството и направиха опит да се включат. Пред лицето на смъртната опасност, дисциплината на охраната се изпари за миг. Пазачите заблъскаха началството с приклади, а където това не помагаше, откриваха огън. Основата на стълбата беше затрупана с мъртви и ранени. Гардовете се катереха по купчината тела, само за да се наблъскат без изход в тясното пространство. Никой не искаше да отстъпи, а отзад напираха други. За по-малко от минута единственият изход към повърхността беше блокиран.

Бринхилд не можеше да повярва, че целият й свят се е сринал за миг. Насочи чудовищния си гняв към Франсешка, която не бе и помръднала от мястото си. Вдигна пистолета на Остин и го насочи към нея.

— Това ще ти струва живота! — изкрещя тя.

— Аз загинах преди десет години, когато по силата на идиотския ви замисъл попаднах в тропическата гора.

Бринхилд натисна спусъка и даде три изстрела. Първите два отидоха нахалост, но третият попадна в гърдите на Франсешка. Коленете й се подкосиха. Тя се отпусна седнала на пода, опряла гръб в стената. Усмихна се блажено и взорът й потъна в тъма. В следващия миг, Франсешка беше мъртва.

Бринхилд захвърли оръжието и отиде при контролния пулт. Застана безпомощна пред монитора, сякаш се опитваше да спре реакцията с усилие на волята си. Сви юмруци и ги вдигна високо над главата си. Яростният й рев се сля с дрезгавия вой на сирената.