Читать «Синьо злато» онлайн - страница 206

— Апаратурата изпада в нервен срив, в опитите си да се справи с положение, което е сходно с верижната реакция при атомна експлозия.

— Какво значи това? Кажете или…

— Или ще ме убиете? Ами хайде! Само аз мога да спра хода на реакцията. — Франсешка се усмихна. — При анасазиума има едно нещо, което така и не научихте. Сам по себе си, той не е по-опасен от парче желязо, но при определени условия, атомите му стават твърде нестабилни.

— При какво условие?

— Именно оная комбинация от температура, напрежение на тока и звукова честота, на каквато в момента е подложен контейнера. Ако не променя програмата, той ще експлодира.

— Блъфирате!

— Така ли? Вижте сама! Температурата вече е далеч над нормалната. Още ли не вярвате? Спомнете си мистериозния взрив в Мексико. В мига, когато ми съобщихте за него, аз разбрах какво се е случило. Там лабораторията ви бе разрушена само от няколко килограма от веществото. Помислете какъв резултат ще дадат няколкостотин!

Бринхилд се обърна към събралия се наоколо персонал и нареди да спрат реакцията. Началникът им гледаше като омагьосан ненормалното поведение на компютъра. Той пристъпи с изпотено чело и каза:

— Не знаем как. Каквото и да сторим, може да влоши положението.

Бринхилд измъкна автомата от ръцете на най-близкия до нея пазач и го насочи към Гемей.

— Ако не го направите, ще избия приятелите ви един по един, като започна с нея.

— Кой блъфира в момента? — отвърна Франсешка. — Вие така или иначе искате да ги убиете. Ще загинем заедно.

Бялата кожа на Бринхилд стана мъртвешка. Тя отпусна оръжието.

— Какво искате? — попита с гневен глас.

— Искам тия хора да излязат необезпокоявани от тук.

Инженерният опит на Бринхилд я бе научил, да прави оценка на фактите, преди да взема решение. Ако реакцията не бъде прекъсната, експлозията би унищожила завода. Франсешка единствена можеше да предотврати катастрофата. Бринхилд щеше да пусне хората от НАМПД. След като овладееше положението, щеше да разпореди да ги пипнат отново. После щеше да си разчисти сметките с Франсешка. Искаше й се да отмъсти за разрушения кораб, но това можеше да почака. Толкова години бе мечтала за днешния ден.

Тя върна оръжието на гарда.

— Добре, но вие ще останете!

Франсешка въздъхна с облекчение и се обърна към Остин:

— Каза, че сте дошли по вода?

— Да. Разполагаме с леководолазни костюми и подводница, точно отдолу.

— Няма да можете да използвате същия път — каза Франсешка. — Температурата вече е твърде висока. Ще се сварите, преди да стигнете до подводницата.

— Ще се опитаме да стигнем с асансьора до кея. Там има лодка.

— Това е най-добрият начин.

— Не можем да те оставим!

— Всичко е наред. Нищо няма да ми направят, докато зависят от мен. — Франсешка се усмихна неубедително. — Ще чакам НАМПД да ме спаси още един път. — После се обърна към Бринхилд: — Ще ги изпратя до асансьора.

— Без номера! — излая тя и нареди на двама от охраната да отидат с групата.

Франсешка натисна бутона за отваряне вратата на яйцевидната кабина.

— Вие сте ранени, ще ви помогна.

Когато тримата седнаха, тя се наведе към тях и попита: