Читать «Синьо злато» онлайн - страница 205

Те си пробиха път през тълпата и застанаха пред Франсешка. Остин успя да се усмихне.

— Съжалявам, че закъсняхме! Попаднахме на няколко, хм, препятствия.

— Слава богу, че сте тук!

Остин обгърна раменете й.

— Нямаме намерение да оставаме. Отдолу ни чака такси. Ще дойдеш ли с нас?

Франсешка отвърна:

— Имам още нещо да свърша. — Тя се обърна към пулта и въведе поредица цифри в компютъра. Загледа се в контролните прибори и като се убеди, че всичко се развива по план, каза: — Готова съм!

Завала държеше автомата, насочен към хората от „Гогщад“ в случай, че някой изведнъж бъде обзет от пристъп на смелост. Остин разглеждаше с любопитство членовете на борда на директорите. Те му отвръщаха с препълнени с омраза погледи. В един момент англичанинът Гримли пристъпи напред. Той почти завря нос в лицето на Остин и заяви:

— Настояваме да ни съобщите, кои сте и какво търсите тук!

Остин се изсмя неприятно, опря длан на костеливата гръд на любопитния и го блъсна леко назад.

— Кой е тоя палячо? — обърна се към Франсешка той.

— Той и приятелчетата му са символ на всичко сбъркано в тоя свят.

Като философ любител, Остин винаги бе проявявал интерес към проблемите на доброто и злото, но в дадения момент евентуалната метафизическа дискусия не би била уместна. Той забрави англичанина, хвана Франсешка за ръка и я поведе към изхода, през който трябваше да тръгнат към мократа камера и подводницата. Гемей пое след тях, а Завала прикриваше тила им.

Едва направиха няколко стъпки, когато вратата на товарния асансьор се отвори и двадесетина пазачи нахлуха в помещението. Те бързо обградиха бегълците и освободиха Завала от оръжието му.

Бринхилд излезе от асансьора и охранителите се дръпнаха, за да й направят път. Русата й прическа бе обезформена от допира с щита на Гемей, а бледото лице бе изцапано, но целият безпорядък не намаляваше с нищо впечатлението от внушителната й физика и пламтящата злоба в сините очи. Разтреперана от гняв, тя посочи с ръка хората от НАМПД, сякаш се готвеше да пусне мълния в тяхна посока.

— Убийте ги! — нареди тя.

Бордът на директорите бръмчеше доволен от обрата на събитията, а очетата на членовете му блестяха, в очакване да бъдат избити навлеците. Но докато охраната насочваше оръжията си за последен, смъртоносен откос, Франсешка се изправи пред приятелите си. С глас, чиято сила и тембър напомняха за стажа й на бяла богиня, тя извика:

— Спрете!

— Махнете се оттам или ще убият и вас! — заповяда Бринхилд.

Франсешка се усмихна студено.

— Не ми се вярва.

Бринхилд като че порасна с половин метър.

— Коя сте вие, та си позволявате да ми противоречите?

В отговор, Франсешка отиде при пулта. Контролните прибори святкаха като табло на флипер. Цели цифрови фаланги преминаваха през монитора. Нямаше никакво съмнение, че нещо не е наред. Бринхилд се спусна към Франсешка, като някакъв ангел отмъстител.

— Какво сте направила?

— Вижте сама! — отговори Франсешка и отстъпи встрани.

Бринхилд се вторачи в многоцветното табло.

— Какво става?